Хулио Кортасар - Игра на дама

— Толкова е мръсен, че не се вижда никаква особена шарка — каза Мага. — Струва ми се, че има изрисувани два пауна, които се целуват с човки. Но по-скоро е зелен.

Замълчаха заслушани в стъпките на някого, който се качваше.

(–109)

— О, Пола — каза Мага. — Знам за нея повече, отколкото Орасио.

— И то без никога да сте я виждали, нали, Лусия?

— Виждала съм я много пъти — каза Мага нетърпеливо. — Орасио я носеше в косата си, в сакото си, трепереше от нея, миеше се от нея.

— Етиен и Вонг са ми говорили за тази жена — каза Грегоровиус. — Видели ги веднъж на терасата на някакво кафене в Сен Клу. Само звездите знаят какво са правели всички те в Сен Клу, но така се случило. Орасио я гледал, като че ли гледа мравуняк, така изглеждало. По-късно Вонг го използва, за да построи сложна теория за сексуалното насищане; според него човек би могъл да направи крачка напред в познанието, ако в определен момент достигне до такъв коефициент любов (това са негови думи, извинете ме за китайския жаргон), че духът рязко да изкристализира в друг план, да се установи в сюрреалността. Вярвате ли го, Лусия?

— Предполагам, че търсим нещо такова, но почти винаги ни мамят или се мамим. Париж е една голяма сляпа любов, всички сме влюбени до уши, но има нещо зелено, някакъв мъх, знам ли. В Монтевидео беше същото, човек не можеше никого да обича истински, веднага се появяваха странни неща, някакви истории с чаршафи или с косми, а за жена изникваха още толкова други неща, Осип, например абортите. Както и да е.

— Любов, сексуалност. За едно и също ли говорим?

— Да — каза Мага. — Ако говорим за любов, говорим за сексуалност. Обратното вече не е толкова вярно. Но сексуалността е нещо различно от секса, струва ми се.

— Стига теории — каза неочаквано Осип. — Тези дихотомии, този синкретизъм… Вероятно Орасио е търсел у Пола нещо, което вие не сте му давали, предполагам. Да постави нещата, да кажем, на практическа почва.

— Орасио винаги търси купища неща — каза Мага. — Аз го отегчавам, защото не мога да мисля, това е. Предполагам, че Пола мисли през цялото време.

— Тежко й на любовта, която от мисъл се подхранва — цитира Осип.

— Трябва да сме справедливи — каза Мага. — Пола е много красива, знам го по очите, с които ме гледаше Орасио, след като е бил с нея, връщаше се като клечка кибрит в мига, когато пламва, изведнъж лумва цялата й коса, трае само миг, но е вълшебно, нещо като драсване, силна миризма на фосфор и този огромен пламък, който после угасва. Той се връщаше такъв, и то защото Пола го изпълваше с красота. Аз му го казвах, Осип, и беше правилно, че му го казвах. Вече се бяхме поотчуждили, макар че все още се обичахме. Тези неща не стават изведнъж, Пола започна да се появява като слънце в прозореца, аз винаги трябва да мисля за такива неща, за да знам, че казвам истината. Навлизаше малко по малко и ми отнемаше сянката, а Орасио изгаряше, сякаш бе на палубата на кораб, направо хващаше тен, толкова беше щастлив.

— Никога не бих повярвал. Стори ми се, че вие… В крайна сметка Пола ще отмине както някои други. Защото трябва да се спомене и Франсоаз например.

— Тя не е важна — каза Мага и изтръска пепелта на пода. — Все едно аз да споменавам типове като Ледесма например. Вие, разбира се, не знаете нищо за това. Както не знаете и как приключиха нещата с Пола.

— Не.

— Пола умира — каза Мага. — Не заради иглите, това бе шега, макар че го направих насериозно, повярвайте ми, направих го съвсем насериозно. Умира от рак на гърдата.

— А Орасио…

— Осип, не бъдете гаден. Орасио не знаеше нищо, когато се раздели с Пола.

— Но, Лусия, моля ви, аз…

— Вие знаете много добре какво казвате и какво искате тук тази нощ, Осип. Не бъдете мръсник, недейте поне за това да намеквате.

— Но за какво, моля ви се?

— Че Орасио е знаел, преди да се раздели с нея.

— Моля ви — повтори Грегоровиус. — Аз дори…

— Не бъдете гаден — каза Мага монотонно. — Какво ще спечелите, като окаляте Орасио? Да не би да не знаете, че се разделихме, че той си тръгна в дъжда?

— Не искам да постигна нищо — каза Осип и като че ли се сгуши в креслото. — Аз не съм такъв, Лусия, вие постоянно ме разбирате погрешно. Би трябвало да падна на колене, все едно че съм на мястото на капитана на „Графин“, и да започна да ви умолявам да ми вярвате и че…

— Оставете ме на мира — каза Мага. — Първо Пола, после вие. Всичките тези петна по стените и тази нощ, която не свършва. Вие сигурно сте в състояние да си помислите, че аз убивам Пола.