Хулио Кортасар - Игра на дама

— Върни се от Бенарес — посъветва го Етиен. — Говорехме за Морели, струва ми се. И за да го свържа с това, което ти казваше, ми хрумва, че този прословут Yonder не можем да си го представим като бъдещ във времето или в пространството. Изглежда, Морели иска да каже, че ако продължим да се придържаме към категориите на Кант, никога няма да излезем от задънената улица. Това, което наричаме действителност, истинската действителност, която наричаме също така Yonder (помага понякога, когато се дават много имена на нещо не съвсем определено, поне избягваме затварянето и сковаването на понятието), тази истинска действителност, повтарям, не е нещо, което ще дойде, цел, последното стъпало, краят на някаква еволюция. Не, то е нещо, което е тук, в нас. Човек я чувства, достатъчно е да събере смелост да протегне ръка в тъмното. Аз я чувствам, докато рисувам.

— Може би е Дяволът — каза Оливейра. — Може да е просто естетическа екзалтираност. Но може и да е тя. Да, може и да е тя.

— Тук е — каза Бабс, докосвайки челото си. — Аз я усещам, когато съм малко пийнала или когато…

Засмя се и закри лицето си с ръце. Роналд я побутна нежно.

— Тя не се намира някъде — каза Вонг много сериозно. — Тя е.

— По този път далеч няма да стигнем — каза Оливейра. — Какво ни дава поезията освен това неясно видение? Ти, аз, Бабс… Човешкото царство не се е родило от няколко отделни искрици. Всички са имали своя миг на просветление, лошото е завръщането към hinc и nunc 324.

— О, ти не разбираш нищо, ако не е изказано в термини на абсолюта — каза Етиен. — Остави ме да довърша онова, което исках да кажа. Морели смята, че ако лиросвирците, както казва нашият Перико, си проправят път през вкаменените и изхабени от употреба форми, независимо дали става дума за наречие за начин, за глаголно време или каквото ти хрумне, за пръв път в живота си ще направят нещо полезно. Като довършат женския читател или поне като го засегнат сериозно, ще помогнат на всички, които по някакъв начин работят, за да достигнат Yonder. Техниката на разказване при типове като него не е нищо друго освен подтик да излезеш от утъпканите коловози.

— Да, за да затънеш в кал до шията — каза Перико, който в единайсет вечерта беше настроен против всичко.

— Хераклит — каза Грегоровиус — се заровил в лайна до шията и се излекувал от воднянка.

— Остави Хераклит на мира — каза Етиен. — Вече ми се доспива от толкова глупости, но все пак ще кажа следното, две точки: Морели, изглежда, е убеден, че ако писателят продължава да се подчинява на езика, който са му продали заедно с дрехите на гърба му, с името, вярата и националността, творчеството му няма да има друга стойност освен естетическа, а тази стойност старецът като че ли все повече презира. На някои места е доста ясен: според него не може да се разобличи нищо, ако това се прави вътре в системата, на която принадлежи разобличаваното. Да се пише срещу капитализма с умствения багаж и речника, произтичащи от капитализма, е губене на време. Ще се постигнат исторически резултати като марксизма или каквото искаш, но Yonder не е точно история, Yonder е като връхчетата на пръстите, които се подават от водите на историята и търсят за какво да се заловят.

— Дрън-дрън — каза Перико.

— И затова писателят трябва да подпали езика, да сложи край на коагулиралите форми и да отиде дори по-далеч, да постави под съмнение възможността този език все още да е в контакт с онова, което иска да изрази. Вече не думите сами по себе си — това не е толкова важно, — а цялостната структура на един език, на дискурса.

— Заради всичко това писателят използва един изключително ясен език — каза Перико.

— Разбира се, Морели не вярва в системите от ономатопеи, нито в летризмите. Не става дума да се замени синтаксисът с автоматично писане или какъвто и да било друг употребяван трик. Това, което той иска да наруши, е цялостният литературен факт, книгата, ако щеш. Понякога чрез думата, понякога чрез това, което думата предава. Действа като партизанин — взривява каквото може, останалото да си върви по пътя. Не мисли, че не е литератор.

— Да се ориентираме към тръгване — каза Бабс, спеше й се.

— Можеш да си говориш каквото си искаш — заинати се Перико, — но нито една истинска революция не се прави срещу формите. Важното е съдържанието, момче, съдържанието.

— Имали сме десетки векове на съдържателна литература — каза Оливейра — и резултатите вече са налице. Под литература разбирам, сигурно си схванал, всичко, което подлежи на изговаряне и на осмисляне.