Хулио Кортасар - Игра на дама

— Не обичам да ме опипват в тъмното — каза Бабс, като гледаше към Перико и Вонг.

Етиен бавно прокара ръка по касата на вратата. Изчакаха мълчаливо да намери ключа за осветлението. Апартаментът беше малък и прашен, ниските опитомени светлини го обгръщаха в златисто сияние и Клубът въздъхна с облекчение, после отидоха да разгледат останалата част от дома и тихо споделиха впечатления: репродукция на табличка от Ур, легендата за оскверняването на светото причастие (Паоло Учело pinxit 312), снимки на Паунд и на Музил, малка картина на Дьо Стал, огромно количество книги на рафтове по стените, на пода, по масите, в клозета, в миниатюрната кухня, където имаше едно пържено яйце в стадий между изгниване и вкаменяване, изключително красиво за Етиен, според Бабс беше за кофата за боклук, така че възникна спор със съскане, докато Вонг разгръщаше с уважение „Dissertatio de morbis a fascino et fascino contra morbos“ 313на Цвингер, Перико, качен на табуретка — това му беше специалитет, — преглеждаше редичката с испанските поети от Златния век и изучаваше малък астролаб от калай и слонова кост, а Роналд стоеше неподвижно пред масата на Морели, хванал под двете си мишници по една бутилка коняк, загледан в папка от зелено кадифе, мястото беше точно като да седне да пише Балзак, а не Морели. Значи беше вярно, старецът е живял тук, на две крачки от Клуба, а проклетият издател казваше, че бил в Австрия или на Коста Брава винаги когато искаха адреса му по телефона. Вдясно и вляво папки, между двайсет и четирийсет, във всички цветове, празни или пълни, а в средата пепелник, който бе като друг архив на Морели, помпейска купчина от пепел и изгорели кибритени клечки.

— Хвърли натюрморта на боклука — каза Етиен гневно. — Ако Мага беше тук, нямаше да й остави и един косъм на главата. Но ти, съпругът…

— Виж — каза Роналд и му посочи масата, за да го успокои. — Освен това Бабс каза, че било развалено, няма защо да се сърдиш. Откривам събранието. Етиен ще го води, какво да се прави. А аржентинецът?

— Аржентинеца и трансилванеца ги няма, Ги отиде на село, а Мага кой я знае къде е. Във всеки случай има кворум. Вонг, ти ще водиш протокола.

— Нека да изчакаме малко Оливейра и Осип. Бабс ще прегледа сметките.

— Роналд — секретар. Ще отговаря за бара. Sweet, get some glasses, will you 314?

— Преминаваме към четвъртата интермедия — каза Етиен, сядайки от едната страна на масата. — Клубът се събира тази вечер, за да изпълни едно желание на Морели. Докато дойде Оливейра, ако въобще дойде, да пием за това старецът отново да седне тук с нас един ден. Майчице, каква тъжна гледка, приличаме на кошмар, който Морели вероятно сънува в болницата. Да се запише в протокола.

— Междувременно нека поговорим за него — каза Роналд, чиито очи бяха пълни с истински сълзи, докато се бореше с тапата на коняка. — Никога няма да имаме събрание като това, от години съм в Клуба и не съм виждал такова нещо. И вие, Вонг и Перико. Всички. Damn it, I could cry 315. Човек сигурно се чувства така, когато изкачи върха на планината или счупи някой рекорд, нещо такова. Sorry.

Етиен сложи ръка на рамото му. Насядаха около масата. Вонг угаси лампите освен онази, която осветяваше зелената папка. „Сцената е почти като за Еузапия Паладино“, помисли си Етиен, който уважаваше спиритизма. Започнаха да говорят за книгите на Морели и да пият коняк.

(–94)

Грегоровиус, агент на сили, отклоняващи се от обичайната посока на действие, се бе заинтересувал от една бележка на Морели: „Да навлезеш в една реалност или във възможен модус на дадена реалност и да усетиш как това, което отначало изглежда изключително абсурдно, постепенно придобива стойност, свързва се с други абсурдни или не толкова абсурдни форми, докато не започне да се изгражда една разнородна (в сравнение със стереотипния рисунък на всеки ден) тъкан, и се очертава една свързана картина, която само при боязливото сравнение с предишния абсурд би изглеждала безсмислена, непонятна или плод на бълнуване. И все пак не греша ли поради прекалена увереност? Да се откажеш от психологията и в същото време да дръзнеш да предложиш на читателя — вярно, на определен читател — контакт с един личен свят, с едно лично преживяване и размишление… Тзи читател ще бъде лишен от всякакъв мост, от всякаква междинна връзка, от всякаква причинно-следствена спойка. Нещата в суров вид: поведение, последствия, скъсвания, катастрофи, подигравки. Там, където би трябвало да има раздяла, ще има рисунка на стената; вместо вик — въдица; смъртта ще намери израз в трио за мандолини. И това са раздяла, вик и смърт, но кой е готов да се отмести — да излезе извън себе си и да напусне центъра, да се открие? Външните форми на романа са се променили, но героите му все така са превъплъщения на Тристан, Джейн Еър, Лафкадио, Леополд Блум, хора от улицата, от дома, от спалнята, характери . За герой като Улрих ( more 316Музил) или Молой ( more Бекет) ще се намерят петстотин Дарли ( more Дърел). Що се отнася до мен, питам се дали някога ще успея да предам усещането, че истинският и единствен персонаж, който ме интересува, е читателят — дотолкова, доколкото нещо от написаното от мен би трябвало да го подтикне да се промени, да се отмести, да се изненада, да се отчужди“. Въпреки негласното признаване на поражението в последната фраза, Роналд откриваше в тази бележка самонадеяност, която не му беше приятна.