Хулио Кортасар - Игра на дама

****** Етиен виждаше в Морели съвършения човек на Запада, колонизатора. Събрал скромната си реколта от будистки макове, се връщаше към семената на Латинския квартал. Ако крайното просветление бе може би най-голямата му надежда, трябва да се признае, че книгата му представляваше преди всичко литературно начинание именно защото си поставяше за цел да разруши литературните форми (формули).*******

******* Беше човек на Запада — това трябва да се каже в негова чест — също така заради християнското убеждение, че индивидуалното спасение не е възможно, че грешките на един са петно върху всички, и обратното. Може би по тази причина (предчувствие на Оливейра) избираше романовата форма за своите похождения и освен това публикуваше онова, което откриваше или не откриваше.

(–146)

Новината се разпространикатоогънпопосипанасбарутпътечка и практически целият Клуб се бе събрал там в десет вечерта. Етиен държеше ключа, Вонг се покланяше до земята, за да смекчи гневното посрещане на портиерката, mais qu’est-ce qu’ils viennent fiche, non mais vraiment ces étrangers, écoutez, je veux bien vous laisser monter puisque vous dites que vous êtes des amis du vi… de monsieur Morelli, mais quand même il aurait fallu prévenir, quoi, une bande qui s’amène à dix heures du soir, non, vraiment, Gustave, tu devrais parler au syndic, ça devient trop con 301, и т.н., Бабс, въоръжена с това, което Роналд наричаше the alligator’s smile 302, Роналд беше въодушевен и тупаше Етиен по гърба, буташе го, за да побърза, Перико Ромеро проклинаше литературата, на първия етаж Rodeau, Fourrures, на втория етаж Docteur, на третия етаж Hussenot, направо невероятно, Роналд забиваше лакът в ребрата на Етиен и говореше лоши неща за Оливейра, the bloody bastard, just another of his practical jokes I imagine, dis donc, tu vas me foutre la paix, toi 303, ето това е Париж, майната му, шибани стълби едни след други, на човек да му се доповръща от тях. Si tous les gars du monde 304… Вонг завършваше шествието, Вонг — усмивка за Гюстав, усмивка за портиерката, bloody bastard, мамка му, ta guelle, salaud 305. На четвъртия етаж дясната врата се отвори три сантиметра и Перико видя гигантска мишка в бяла нощница, която шпионираше, подала навън едното си око и целия си нос. Преди тя да успее да затвори вратата, Перико я запъна с обувка и й изрецитира онова, дето измежду змиите природата създала василиска, толкова отровен и нападащ всичко живо, че със съскането си стряска, с появата си разгонва и обръща всички в бяг, а с вида си убива. Мадам Рьоне Лавалет, по баща Франсийон, не разбра много-много за какво става дума, но в отговор изпръхтя и блъсна Перико, който дръпна крака си 1/8 от секундата преди това, тряс. На петия етаж спряха, за да видят как Етиен тържествено пъха ключа в ключалката.

— Не може да бъде — повтори Роналд за последен път. — Сънуваме, както казват у принцеса Турн-унд-Таксис. Донесе ли пиене, Бабси? Един обол за Харон, нали знаеш. Сега вратата ще се отвори и ще започнат чудесата, очаквам какво ли не тази нощ, има някаква атмосфера, като че е краят на света.

— Проклетата вещица за малко да ми премаже крака — каза Перико, като си гледаше обувката. — Хайде, отваряй най-сетне, човече, че ми е дошло до гуша от стълби.

Но ключът не превърташе, макар Вонг да намекна, че при церемониите на инициация най-простите движения се оказват затруднени от Сили, които трябва да бъдат победени с Търпение и Хитрост. Светлината угасна. Някой да даде киб-

Бабс рит, по дяволите. Tu pourrais quand même parler français, non? Ton copain

Роналд l’argencul n’est pas là pour piger ton

Етиен charabia 306. Ето клечка, Роналд. Проклет ключ, ръждясал е, старецът го дър-

Етиен жеше в чаша с вода. Mon copain, mon

Вонг copain, c’est pas mon copain 307. Не мисля, че ще дойде. Не го познаваш. По-

Перико добре от теб. Как ли пък не. Wanna bet

Роналд something? Ah merde, mais c’est la tour

Перико de Babel, ma parole. Amène ton briquet, Fleuve Jaune de mon cul, la poisse, quoi 308.

Вонг В дните на ин човек трябва да се въо-

Бабс ръжи с търпение. Два литра, но от доб-

Етиен рия. За Бога, да не ги изтървеш по

Етиен стълбите. Спомням си една нощ в

Бабс Етиен Алабама. Бяха звездите, любов моя.

Бабс Бабс How funny, you ought to be in the ra-

Роналд dio 309. Ето, завърта се, беше заял, ин, разбира се, stars fell in Alabama 310, на-

Роналд прави ми крака на нищо, още една клечка кибрит, не се вижда нищо, où

Етиен qu’elle est, la minuterie 311? Не работи. Ня-

& Хор кой ми опипва задника, любов моя… Шт… Шт… Нека Вонг влезе пръв, за да прогони демоните. Не, в никакъв случай. Бутни го, Перико, нали е китаец.

— Замълчете — каза Роналд. — Това е друга територия, говоря сериозно. Ако някой е дошъл да се забавлява, да се маха. Дай ми бутилките, съкровище, винаги ги изпускаш, когато си развълнувана.