Хулио Кортасар - Игра на дама

От любовта към филологията, чуден си, Орасио. Виновен е Морели, който ти е станал фиксидея, неразумният му опит те кара да съзираш завръщане към изгубения рай, беден предадамит от снекбара, от увития в целофан златен век. This is a plastic’s age, man, a plastic’s age 290. Забрави за кучките. Чиба, глутница, трябва да помислим, това, на което се казва да помислим, тоест да почувстваме, да се ориентираме и да се съпоставим, преди да дадем път и на най-краткото главно или подчинено изречение. Париж е център, разбираш ли, мандала, която трябва да се премине без диалектика, лабиринт, в който прагматичните формули служат само за да се изгубиш в него. Тогава cogito 291трябва да бъде като вдишване на Париж, като навлизане в него, при което го оставяш да навлезе в теб, пневма, а не логос. Аржентинският приятел пристига със самодоволството на една безполезна култура, разбира от всичко, за всичко е в час, има приемливо добър вкус, познава добре историята на човешкия род, периодите в изкуството, романския и готическия стил, философските течения, политическите напрежения, Шел Мекс, действието и размишлението, ангажираността и свободата, Пиеро дела Франческа и Антон Веберн, технологията е вкарана в прегледен каталог, „Летера 22“, „Фиат 1600“, Йоан XXIII. Колко хубаво, колко хубаво. Беше една малка книжарница на улица „Шерш-Миди“, беше един слаб ветрец, който подухваше, беше вечерта и часът, беше годината и сезонът на цъфтежа, беше Словото (в началото), беше човек, който мислеше, че е човек. Каква безкрайна глупост, майчице. И тя излезе от книжарницата (едва сега проумявам, че беше като метафора, тя излиза не от друго място, а от книжарница), разменихме две думи и отидохме да пийнем по чаша pelure d’oignon 292в едно кафене на ъгъла на улиците „Севр“ и „Вавилон“ (като говорим за метафори, аз — току-що разтоварен чуплив порцелан, handle with care 293, а тя — Вавилон, коренът на времето, нещо отпреди, primeval being 294, ужас и удоволствие от началото на времената, романтизмът на Атала, само че зад дървото се е притаил истински тигър). И така Севр тръгна с Вавилон да пийнат по чаша pelure d’oignon , гледахме се и мисля, че вече започвахме да се желаем (но това стана по-късно, на улица „Реомюр“), и се проведе паметен диалог, състоящ се изцяло от недоразумения, от разминавания, които водеха до размити паузи, докато ръцете ни не започнаха да извайват, беше сладостно да галим ръцете си, гледахме се и се усмихвахме, палехме „Голоаз“ цигара от цигара, докосвахме се с очи, дотолкова бяхме съгласни един с друг по всички въпроси, че направо беше срамно, а Париж танцуваше отвън и ни очакваше, едва бяхме дошли, едва започвахме да живеем, всичко бе там, без име и без история (най-вече за Вавилон, а бедният Севр полагаше огромни усилия, зашеметен от начина, по който Вавилон гледаше готическия стил, без да му слага етикети, и вървеше по брега на реката, без да вижда как стърчат носовете на нормандските drakens 295). Когато се разделяхме, бяхме като две деца, завързали бурно приятелство на нечий рожден ден, които продължават да се гледат, докато родителите, хванали ги за ръка, ги дърпат да си ходят, това е сладка болка и надежда, знаят, че той се казва Тони, а тя — Лулу, и то е достатъчно, за да бъде сърцето като ягода и… Орасио, Орасио.

Merde, alors. 296Защо не? Говоря за тогава, за Севр-Вавилон, не за тази елегична равносметка, при която вече знаем, че играта е изиграна.

(–68)

Морелиана

Прозата може да се развали като бифтек от бонфиле. От няколко години наблюдавам признаците на загниване в моето писане. И то като мен има своите ангини, своите жълтеници, своите апандисити, но ме изпреварва по пътя към крайното разпадане. В последна сметка загниването означава край на нечистите съединения и възвръщане на правата на химически чистите натрий, магнезий, въглерод. Прозата ми гние синтактично и напредва с толкова усилия към простотата. Мисля, че затова вече не мога да пиша „свързано“, след няколко крачки думите започват да хвърлят къчове и аз вече не мога да ги яхна. Fixer des vertiges 297, колко хубаво. Но аз усещам, че трябва да фиксирам елементи. Затова е стихотворението и някои ситуации в романа или разказа, или театъра. Останалото е въпрос на пълнеж и не ми се удава.

— Да, но елементите ли са същественото? Фиксирането на въглерода не е толкова ценно, колкото фиксирането на историята на семейство Германт.

— Подозирам, че елементите, които имам предвид, са термин на композицията , на съединението . Преобръща се гледната точка на школската химия. Когато композицията е достигнала до крайния си предел, се открива територията на елементите. Да ги фиксираш и, ако е възможно, да бъдеш един от тях.