— Това талонът за изследвания ли е?
— Да, искат да ги направя веднага. Пипни тук, по-лошо е от миналата седмица.
Почти се беше мръкнало и Пола приличаше на модел на Бонар, опънала се в леглото, а последните лъчи, идващи от прозореца, я обгръщаха в зеленикаво жълто.
„Чистачката на разсъмване — помисли си Оливейра, като се наведе да я целуне по гърдите, точно там, където тя бе посочила колебливо с пръст. — Но не се качват до четвъртия етаж, къде се е чуло и видяло чистачка или миячка на улици да се качи до четвъртия етаж. Освен това утре ще дойде художникът и ще повтори точно съвсем същото, тази толкова изящна извивка, в която нещо…“ Успя да престане да мисли, успя само за миг да я целуне, без да бъде нещо повече от собствената си целувка.
(–155)
Образец за досие на член на Клуба
Грегоровиус, Осип.
Безотечественик.
Пълна луна (обратната страна, невидима в онова предспътниково време): кратери, морета, пепел?
Предпочита да носи черно, сиво, кафяво. Никога не са го виждали с костюм. Някои твърдят, че имал три, но неизменно комбинира сакото от единия с панталон от другия. Не би било трудно да се установи.
Възраст: казва, че е на четирийсет и осем.
Професия: интелектуалец. Сестра на баба му му изпраща скромна издръжка.
Carte de séjour 252AC 3456923 (за шест месеца с право на продължение. Била е продължавана вече девет пъти, всеки път все по-трудно).
Месторождение: роден е в Борзок 253(актът му за раждане вероятно е фалшив, както е декларирал Грегоровиус пред парижката полиция. Основанията за това предположение са посочени в досието му).
Месторождение: в годината му на раждане Борзок е бил част от Австро-Унгарската империя. Очевиден маджарски произход. Той обича да намеква, че е чех.
Месторождение: вероятно Великобритания. Възможно е също Грегоровиус да е роден в Глазгоу от баща моряк и сухоземна майка в резултат на принудително акостиране, лошо разпределение на товара на кораба, stout ale 254и прекомерна ксенофилия от страна на мис Марджори Бабингтън, „Стюарт Стрийт“ №22.
На Грегоровиус му харесва да гради пикареска за времето отпреди раждането си и да позори майките си (има три в зависимост от това доколко се е напил), като им приписва разюздани навици. Херцогиня Магда Раценсвил, която върви заедно с уиски или с коняк, била лесбийка, авторка на псевдонаучен трактат за la carezza 255(преведен на четири езика). Мис Бабингтън, чийто призрак се появява с джина, свършила като проститутка в Малта. Третата майка е безкраен проблем за Етиен, Роналд и Оливейра, свидетели на нейното размиващо се явяване с помощта на божоле, Кот-дю-Рон и бургундско алиготе. Според случая се казва Гал, Адгал или Минти, живее си свободно както в Херцеговина, така и в Неапол, пътува до Съединените щати с някаква водевилна трупа, става първата жена пушачка в Испания, продава виолетки на входа на Виенската опера, изобретява контрацептивни методи, умира от тиф, живее в Уерта, но е сляпа, изчезва заедно с шофьора на царя в Царское село, рекетира сина си през високосните години, практикува хидротерапия, има съмнителни отношения с един свещеник от Понтоаз, умряла е при раждането на Грегоровиус, който освен това е син на Сантуш Дюмон. По необясним начин свидетелите са забелязали, че тези последователни (или едновременни) версии за третата майка са придружени винаги от алюзии за Гурдяев, към когото Грегоровиус изпитва ту възхищение, ту омраза.
(–11)
Някои страни на Морели — неговата страна Бувар и Пекюше, страната му компилатор на литературен алманах (в определени моменти нарича „Алманах“ цялостното си творчество).
Иска му се да нарисува определени идеи, но е неспособен да го направи. Рисунките, които се появяват в полетата на бележките му, са ужасни. Натрапчиви повторения на някаква трептяща спирала с ритъм като на спиралите, които украсяват ступата в Санчи.
Проектира един от многото финали на недовършената си книга и оставя макет. Страницата съдържа една-единствена фраза: „Всъщност знаеше, че не може да се отиде по-нататък защото по-нататък няма“. Фразата се повтаря на цялата страница и създава впечатление за стена, за пречка. Няма точки, нито запетайки, нито полета. Наистина стена от думи, илюстрираща смисъла на фразата, ударът в бариера, зад която няма нищо. Но долу вдясно, в една от фразите, липсва думата по-нататък. Чувствителното око открива дупката в тухлите, преминаващата светлина.
Читать дальше