Хулио Кортасар - Игра на дама

Оливейра сви рамене, но погледна Травълър, за да го накара да почувства, че жестът не е израз на презрение. Как да му предаде нещо от това, което на територията отсреща наричаха целувка, целувка по устните на Талита, целувка от него за Мага или за Пола, друга игра на огледала, подобна на играта, при която обръщаше глава към прозореца и виждаше Мага, застанала до дамата, докато Кука, Реморино и Ферагуто, скупчили се до вратата, като че ли чакаха Травълър да се покаже на прозореца и да им съобщи, че всичко върви добре и че пликче ембутал или може би някоя усмирителна ризка за няколко часа, докато момчето се справи с пристъпа си. Ударите по вратата също не спомагаха да се улесни разбирането. Ако поне Ману бе в състояние да усети, че нищо от онова, което мислеше, няма смисъл от страната на прозореца, че то си струваше само от страната на легените и лагерите. И ако онзи, който удряше по вратата с юмруци, спреше само за минута, може би тогава… Но не му оставаше нищо друго, освен да гледа Мага, толкова красива край дамата, и да иска тя да подритне камъчето от един квадрат към друг, от земята към Небето.

— … Твърде неевклидов начин.

— Чаках те цялото това време — каза Оливейра уморено. — Разбираш, че нямаше да се оставя да ме очистиш просто така. Всеки знае какво трябва да направи, Ману. Ако искаш обяснение какво се случи там долу… само че то няма нищо общо и ти го знаеш. Знаеш го, doppelgänger , знаеш го. Какво те засяга теб целувката, нея също не я засяга. Работата е между вас двамата в края на краищата.

— Отворете! Отворете веднага!

— Вземат нещата насериозно — каза Травълър, като стана. — Да им отворим ли? Сигурно е Овехеро.

— Мен ако питаш…

— Ще иска да ти сложи инжекция, Талита сигурно е вдигнала лудницата на крак.

— Жените са смърт — каза Оливейра. — Така както я гледаш, колко е кротичка, застанала до дамата… Я не им отваряй, Ману, толкова сме си добре така.

Травълър отиде до вратата и доближи уста до ключалката. Банда кретени, защо не вървят по дяволите с тези викове като от филм на ужасите. И той, и Оливейра се чувстваха прекрасно и щяха да отворят вратата, когато му дойде времето. По-добре да направят кафе за всички, в тази клиника не може да се живее.

Доста добре се чуваше, че Ферагуто не е убеден, но гласът на Овехеро се насложи като мъдро, настоятелно мъркане и накрая оставиха вратата на мира. Засега единственият знак за безпокойство бяха хората в двора и прозорците на третия етаж, които непрекъснато светваха и угасваха — весел навик на 43. Само след миг Овехеро и Ферагуто отново се появиха на двора и оттам загледаха Оливейра, седнал на прозореца, който ги поздрави и се извини, че е по потник. Номер 18 се беше доближил до Овехеро и му обясняваше нещо за Heftpistole, а Овехеро изглеждаше доста заинтригуван и гледаше Оливейра с професионално внимание, като че ли той вече не бе най-добрият му противник на покер — нещо, което се стори доста забавно на Оливейра. Почти всички прозорци на първия етаж бяха отворени и неколцина болни вземаха доста живо участие в ставащото, което не беше кой знае какво. Мага беше вдигнала дясната си ръка, за да привлече вниманието на Оливейра, като че ли беше необходимо, и го молеше да извика Травълър на прозореца. Оливейра й обясни възможно най-ясно, че е невъзможно, защото периметърът до прозореца принадлежи изключително на защитата, но може би може да се уговори някакво примирие. Добави, че този жест — вдигната ръка, му напомнял на актриси от миналото и преди всичко на оперни певици като Еми Дестин, Мелба, Марджори Лоурънс, Муцио, Бори, а защо не и Теда Бара и Нита Налди, с огромно удоволствие я замеряше с имена и Талита смъкваше ръка, после пак я вдигаше, умолявайки, Елеонора Дузе, естествено, Вилма Банки, точно Гарбо, ама разбира се, и Сара Бернар — като дете беше залепил нейна снимка в една тетрадка, — и Карсавина, и Боронова, жените, вечните жестове, застиналостта на съдбата, макар в конкретния случай да не е възможно да отстъпи пред любезната молба.

Ферагуто и Кука крещяха и май по-скоро си противоречаха, а Овехеро със сънено лице изслуша всичко и им направи знак да млъкнат, за да може Талита да се разбере с Оливейра. Действие, от което нямаше никаква полза, защото Оливейра, след като за пети път изслуша молбата на Мага, им обърна гръб и те видяха (макар че не можеха да чуят всичко), че говори с невидимия Травълър.

— Искат да се покажеш, представяш ли си.

— Хайде, дай ми поне една секунда. Мога да се промуша под конците.