Джеймс Хъгинс - Хънтър

Животинското му съзнание му каза да почива, да пие вода, да чака и когато настъпи нощта, да убива и да яде, за да се излекува. Затова лежеше неподвижно, оставяйки организма си да прави онова, за което така сполучливо бе устроен. Знаеше, че след няколко часа ще възстанови силите си и отново ще пирува.

После щеше да ги намери и убие.

Всички до един.

Чейни влезе безпрепятствено в къщата на професора и тръгва из стаите, смаян от махагоновите мебели и кожените тапицерии в кабинета и в хола.

Кухнята и трапезарията бяха пълни с лакирано черно дърво и неръждаема стомана.

На рафтовете и в хладилника Чейни намери огромно количество здравословна храна, билки, витамини и лекарства, изготвени срещу рецепта. После отиде в спалнята.

Помещението беше още по-внушително от кабинета. Чейни се приближи до огромното легло и отвори едно от чекмеджетата на нощното шкафче. Вътре имаше книга за пълноценното хранене, фенерче и револвер „Смит и Уесън“, трийсет и осми калибър. Той издърпа барабана и видя шест патрона с кухи върхове. Остави револвера на мястото му и претърси гардероба. Тъмносиви, черни и сиви костюми. Всички ушити по поръчка и скъпи.

В ъгъла имаше алпинистки принадлежности — достатъчно на брой за сериозна експедиция в Арктика.

Чейни отново влезе в кабинета и огледа лавиците с книги. Философия, класическа литература, история, антропология, археология, медицински списания, каталог за медицински издания, речници, наръчници и биографии.

Той прочете заглавията и прелисти някои от книгите, но не видя нищо за биологични оръжия или военни научни изследвания. Приготви се да тръгне, когато нещо привлече вниманието му.

Съзря жълтеникава бележка, подаваща се от едно от списанията в подвързия. „Северноамериканска антропология“, юни, 1975 година.

Отвори на жълтото листче и първо разгледа илюстрациите, изобразяващи същество, класифицирано като Хомотериум.

Една от снимките показваше скелет на този свиреп на вид звяр, който приличаше на човек и на саблезъб тигър. Стоеше изправен на задните си крака, а предните му лапи стигаха до коленете. Зъбите му бяха невероятно дълги и разположени навътре в челюстта. До снимката имаше зрелищна рисунка на животното, явно устроено за борба и хищнически живот.

Чейни остана потресен.

„Затова са им оръжията“ — помисли той.

Бавно прочете статията и се запита дали написаното има връзка със случая. Под снимката пишеше: „Скелетът на Хомотериум, един от най-редките праисторически хищници, е открит през 1974 година в Норт Ридж, Аляска, от археологически екип от Айдахо. Забележително добре запазеният скелет беше намерен под тялото на ранен предшественик на Хомо сапиенс, когото засега учените не са успели да класифицират. Специалистите предполагат, че далечен родственик на Хомо неандерталис сапиенс, който вероятно преди дванайсет хиляди години е мигрирал през Беринговия пролив.“

Чейни отново погледна снимката на скелета, после — реконструирания образ на съществото. Дълго разглежда двете изображения. Не можа да намери снимка на втория скелет, открит заедно с тигроподобния звяр.

— И скелетът е бил намерено под тялото на човек? — запита се на глас той. — Какво, по дяволите, означава това?

Чейни се заслуша в бръмченето на превозните средства пред къщата, отново прочете статията и разгледа илюстрациите. Мислите му непрекъснато се връщаха към втория скелет, който не бе споменат никъде, освен в надписа под снимката.

И тогава нещо привлече вниманието му.

Черепът.

Чейни вдигна списанието към светлината и забеляза нещо интересно.

Скелетът на Хомотериум беше непокътнат. Само две от ребрата бяха счупени от натиска на глетчера. Но черепът беше деформиран. Имаше странна дупка с размера на юмрук, сякаш беше разбит с чук. Чейни беше добре запознат с патологията, за да разбере това.

Леко обезпокоен, той бавно затвори списанието и го остави на лавицата. Знаеше, че няма да намери нищо повече, затова тръгна към вратата. Огледа се и видя, че улицата е безлюдна. Заключи и слезе по стъпалата.

Звярът и онова, което така жестоко бе разбило черепа му, бяха загадка за него. Както и защо Хамилтън бе отбелязал точно онази статия и я бе запазил от 1975 година.

Но по-добре загадка, отколкото нищо.

Чейни предпазливо тръгна по тротоара.

Насочван от Уилкинсън по предавателя, хеликоптерът най-после се появи над дърветата. Хънтър бе запалил огромен огън, за да освети мястото и четиримоторният „Блекхоук“ безпроблемно се приземи.