Джеймс Хъгинс - Хънтър

След като идентифицираше основните отличителни белези — цветът на очите и пигментацията, тя щеше да продължи, търсейки нещо необичайно. Общо взето знаеше какво търси, но й беше трудно да го намери.

Предчувстваше, че привидно безкрайният участък ДНК съдържа нещо, което ще разкрие какво точно е съществото. Нямаше представа как ще изглежда, но беше сигурна, че ще го разпознае, щом го види. Тя превъртя голяма, черна ръчка и екранът примигна, показвайки друга молекула.

Масата зад нея беше отрупана с празни кутии от китайска и италианска храна. Джина скръсти ръце на гърдите си и се взря в движенията на молекулата, като броеше електроните и изчисляваше теглото им.

И изведнъж зърна нещо непознато — част от чуждата ДНК. Тя се наведе напред, вгледа се в участъка и видя, че броят на протеините е силно завишен.

Джина се усмихна и прошепна:

— Открих те.

Още един час тя анализира протеините. Сравни ги с тези на горилата, тигъра и на Хомо сапиенс. Но не намери сходство в генетичната структура. Отново се залови с показанията от изследванията и повтори процедурата стъпка по стъпка. Преброи молекулите и сравни матричната РНК с тази на по-познатата човешка ДНК. Но резултатът беше същият.

Сегментът ДНК произвеждаше някакъв неизвестен протеин — силно влияещо на съзнанието химично вещество. Джина знаеше, че ще й трябва много време, докато разбере какъв протеин или ензим се произвежда, какъв ефект има върху съществото и какви тайни ще разкрие за същността му. Но това не я безпокоеше. Имаше на разположение цяла нощ. Изведнъж я обзе тъга, когато си спомни, че Ребека не бе имала никакво време.

— Всемогъщи Боже! — възкликна Тухлата, когато изпотен и облян в кръв, Чейни се строполи на прага на задния вход на къщата му.

Макмилан занесе приятеля си в кухнята и го сложи да легне по гръб. Извади пистолета си и го насочи към вратата, но не видя никого.

После запали лампите, затвори вратата, спусна резето и се наведе над Чейни.

— Чакаха ме… — изстена Чейни. — След обиска…

От устата на Тухлата се изсипа порой от псувни. Той помогна на приятеля си да стане и измърмори:

— Добре, че Една не е тук. Щеше да се побърка, ако те видеше в това състояние. Хайде да отидем в мазето. Не се притеснявай за нищо, малкия. Сега си в добри ръце. Тухлата ще те оправи.

Двамата се запрепъваха надолу по стълбите. Макмилан го сложи да легне на походно легло, сетне разтвори голям комплект с хирургични инструменти, взет от Специалните части. Даде на Чейни две силни болкоуспокояващи хапчета и вода, после опипа гръдния му кош.

— Имаш хематом в ребрата, малкия. Някой здравата те е праснал с бейзболна бухалка или с тръба. Няма значение с какво. Важното е, че си ранен.

— Метална тръба. Бяха двама. Мъртви са.

— Е, няма да ги оплаквам — рече Тухлата и му помогна да съблече сакото и ризата.

Чейни отново се отпусна по гръб и Тухлата внимателно прегледа ребрата му.

— Имаш подутини. Вероятно само са пукнати, защото не напипвам счупено. Но въпреки това боли много. И рамото ти кърви. Ей сега ще те излекувам.

— Заключи ли… къщата?

— Разбира се.

Макмилан почисти и превърза рамото и лицето му. Движенията му бяха бързи и професионални. Успокояващите таблетки започнаха да оказват въздействие и Чейни усети, че болката намалява. Почувства се по-силен, макар да знаеше, че това е илюзия.

Дишането му стана равномерно и той се опита да си припомни случилото се, проклинайки се за нехайството и непредпазливостта. Вниманието му беше толкова погълнато от откритието в къщата на Хамилтън и от различните хипотези, които му хрумнаха, че бе забравил елементарното правило — нападателите винаги чакаха да се приближиш до тях. И той безразсъдно го бе направил.

— Много съм тъп — измънка той.

— Познаваше ли някого от тях?

— Не.

— Сигурен ли си, че ги уби?

— Да.

— Добре — измърмори Тухлата и извади спринцовка, сетне потопи иглата в шишенце лидокаин и я заби в ръката на Чейни, който почувства, че започва да се съвзема от паниката и умората от схватката.

— Това ще те приспи, докато зашия раната.

Тухлата извади извита игла с хирургически конец. В другата си ръка държеше форцепс. После сръчно и без да се колебае, започна да шие раната. Свърши за по-малко от трийсет секунди.

— Всичко ще бъде наред, малкия. Скъсани са няколко кръвоносни съда. Две натъртени и пукнати ребра и седемсантиметрова прорезна рана, която заших. Леко си се отървал.