Джеймс Хъгинс - Хънтър

В заведението нямаше много посетители. Чейни мина през люлеещите се врати и видя Тухлата, който седеше зад бюрото и смяташе.

Макмилан го погледна. Чейни тежко се отпусна на стола, но не каза нищо. Лицето на Тухлата беше непроницаемо.

— Виждал съм те да изглеждаш и по-зле.

— Така ли? — уморено попита Чейни. — Кога?

— Когато като новобранец стреля по невнимание в колата и пръсна предното стъкло.

— А, да… В онзи ден не ми вървеше.

Тухлата отново се залови да смята с калкулатора.

— Няма кой друг да прави сметките. Е, научи ли нещо друго, освен онова, което вече ти казах?

— Ами, не съм сигурен. Научната сътрудничка, умна млада жена, твърди, че съществото не прилича на нито един познат животински вид. Неговата ДНК не може да се сравни с никоя друга. Имало имунитет срещу болести и наранявания. Било изключително странно.

Тухлата престана да смята и впи поглед в Чейни. В дрезгавия му глас едновременно прозвуча учудване, недоверие и заинтересованост.

— Не думай.

Чейни взе бира от касата до него и я отвори.

— По дяволите, това не е в моята област. Аз не съм учен. И единственият човек, когото мога да притисна за подробна информация, е заминал за Аляска. В последната оцеляла научноизследователска станция.

— Ами, намери го. Той не може да се измъкне от теб. Отдавна разбрах, че си упорит като булдог и почти толкова умен. Проследи кучия син до края на света. Скъсай му нервите. На твое място бих постъпил така.

Този вариант не бе хрумвал на Чейни, но му се стори уместен. В края на краищата, той имаше неограничен бюджет и правото да ползва частен самолет, макар че после щеше да му бъде трудно да си оправи сметките с Черепа.

Да, всичко водеше към Аляска, към научноизследователската станция и към човека, отговорен за онова, което ставаше там. Защо бе отишъл в базата? Криеше ли нещо? Или нещо искаше да довърши?

— Идеята ти е хубава — каза Чейни, след като бавно отпи от топлата бира.

— Знам повечето игри, малкия. По дяволите, дори съм измислил няколко от тях. Той те отбягва и ти го знаеш. Най-добрият начин да го притиснеш, е като му покажеш, че не може да ти се изплъзне. — Тухлата дълго мълча, сетне добави: — Най-важното е принципът. Но аз бих направил още нещо, преди да тръгна по дирите му.

— Малко извънпрограмна дейност?

— Позна.

Това беше израз, който Тухлата бе измислил в дните, когато изпълняваха заповеди за обиск на опасни престъпници.

В нощта преди планирания обиск Чейни и Тухлата незаконно влизаха в дома на заподозрения и го претърсваха за оръжия и всичко друго, което би изложило на риск изпълнението на заповедта на сутринта. Не искаха разрешение и не казваха на никого какво ще направят.

Намереха ли оръжие, взимаха патроните, за да не се притесняват, че на следващия ден може да ги застрелят.

Тази практика беше известна на колегите им, но никой не задаваше въпроси. Всички смятаха, че така и трябва, за да се гарантира безопасността на следователите.

На инструктажа, преди изпълнението на заповедта за обиск, някой от колегите им неизменно питаше:

— Какво прави снощи?

— Нищо. Само малко извънпрограмна дейност — равнодушно отговаряше Тухлата.

Акцията не беше безопасна, но обикновено имаше резултат. И сега Чейни съобрази, че Тухлата му препоръчва да влезе в дома на Хамилтън, да научи нещо и да не оставя следи от присъствието си. Чейни вече беше мислил по този въпрос, но идеята му се бе сторила безумна, затова се зарадва, че някой го подкрепи.

— Да, но не мисли, че онзи тип носи документацията си вкъщи.

— Огледай обстановката и разбери какви са интересите му. Не надничай в компютъра, нито в папките. Там няма да намериш нищо. Разгледай библиотеката. Виж какви книги има. За земетресения или за нещо друго.

Чейни знаеше адреса на доктора.

— Добре. Довечера ще разузная.

— Къде живее?

— Недалеч оттук.

— Изключи алармената система и отключи вратата с шперц. Не пипай нищо. Не чупи. Не оставяй отпечатъци. Не забравяй да включиш алармената система, преди да си тръгнеш. Номерът е да влезеш и излезеш, без никой да разбере, че си бил там.

— Да, знам. — Чейни се поколеба, преди да сподели най-тревожната си мисъл. — Как можеш да изолираш от подкрепления екип в планината? Какъв би бил най-добрият начин да го направиш?

— Какво имаш предвид?

— Ами, да ги поставиш в такова положение, че да не могат да извикат помощ.

— Предполагам, че най-лесният начин ще бъде да повредиш комуникационните им средства. Е, няма да е толкова лесно, защото всеки от екипа е обучен да поправя предавател, но може да стане, ако не разполагат с резервни части.