Джеймс Хъгинс - Хънтър

В течността плаваше нещо, което светът не бе виждал и дори не си бе представял. Главата бе увиснала безжизнено, а косите бяха проскубани от десетте хиляди години, прекарани в леда, но тялото беше запазено, макар и почти превърнало се във вкаменелост — вследствие на огромния натиск и студа в глетчера, разтопен от избухналия нефтен пожар в Норт Ридж, Аляска.

Величествен, ужасяващ и богоподобен, човекоподобният плаваше сам в зеленикавата течност. Гърдите бяха огромни, а раменете — херкулесови. Грамадните жили на врата приличаха на железни кабели. Ръцете — тежки, едри и свръхразвити — завършваха с дълги, черни и извити нокти. Краката бяха мускулести и мощни — крака на ловец, на същество, което може дни, дори седмици наред да тича неуморно, да атакува ожесточено, да пирува, да скача и да се катери. Макар и отпуснато в смъртта, лицето беше изумително жизнено. Челото беше голямо, косите — бели и сухи, а носът — широк и плосък. От грамадната уста стърчаха дълги като на тигър зъби. Примитивното лице завършваше с четвъртита, масивна брадичка с възлести мускули, разположени навътре в челюстта. Скулите бяха високи. Изражението беше уникално и страховито. Съществото беше въплъщение на онова, което би представлявал Хомо сапиенс, ако притежаваше силата на динозавър, ума на човек и ужасяващата външност на тигър.

Хамилтън го гледаше с възхищение.

— Да… Най-съвършеното от всички създания. Управлявало е като Господ света.

Той наведе глава. На устните му играеше лека усмивка. Гласът му беше тих.

— И така, моя скъпа Ема, успя ли да довършиш анализа на участъка ДНК?

Доктор Ема Стрейт застана до него. До гърдите си притискаше папка с резултати от изследвания.

— Оказа се така, както предполагахте, докторе. Нивата на протеина явно са били регулирани от гените, контролиращи допамина и серотонина. Но намерихме и нещо, което не очаквахме.

— Какво?

— Много е сложно и неочаквано и дори самите ние още не го разбираме. — Тя нервно погледна мъртвото тяло в цилиндъра. — Има видоизменения в регулиращите сфери на транспортните РНК. Не сме изготвили профил на целия геном, но реконструкцията, която успяхме да направим, ни позволява да се досетим за устройството му. Д-2 допаминът в рецепторния ген е най-малко трийсет пъти повече, отколкото в съвременния Хомо сапиенс. Очевидно продукт на наследственост. Или смесица от наследственост и въздействието на околна среда. Ето защо… вие бяхте прав, като предположихте, че свръхголемите гени, регулиращи способността за контрол върху емоциите и интелекта, са били видоизменени от някакво неизвестно влияние. Може би от храната и климата. По всяка вероятност никога няма да разберем, освен ако… не го хванат.

— Уверявам те, че работим усилено по въпроса — каза Хамилтън и се обърна към мумифицирания великан. — Да, точно както предполагах. Генетичният му код е забранил произвеждането на онези химични вещества, които дават на съвременния човек контрол, съзнание, морал и милост. Така се е превърнал в същество, което живее само за себе си и за нищо друго. Създание, което поради генетичната си структура, не е било способно да се грижи за нищо друго, освен за собствените си себични потребности. И погледни в какво се е превърнало. Най-силното от вида си. Нашият вид.

Доктор Стрейт пое дълбоко въздух.

— Репликацията на ДНК протича с фантастична скорост. От петдесет до сто пъти по-бързо, отколкото в обикновената човешка ДНК. Стигнахме до извода, че това позволява на рецепторите да забавят импулсите, реакциите към глада, опасността и гнева и да активират адреналина и другите протеини, които на свой ред са го надарили с невероятна склонност към насилие. — Тя отново погледна чудовищното тяло, сякаш се радваше, че е мъртво и затворено в цилиндъра. — Нещо, което му е било присъщо, дори без протеините. Но геномът му го характеризира предимно като същество, което е действало импулсивно. Подчинявало се е на всеки импулс, независимо от последиците. Всъщност, мисля, че не е разбирало какво означава последица. Според спектрограмите, които досега направихме, физическите му качества — от издръжливостта на сърдечно-съдовата система до силата — превъзхождат поне трийсет пъти тези на Хомо сапиенс. А офталмологичната проверка показа, че способността му да различава цветовете и да забелязва движенията е приблизително пет пъти по-изострена от тази на съвременния човек. Възможно е дори да е притежавало телескопично зрение, като на орела.