Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Ами, мисля, че са елитен отряд, състоящ се от специално обучени командоси, подготвени за оцеляване в джунглата, и имат опит в издирването на животни и хора. Всички са специалисти по оръжията, ветерани от битки, награждавани с медали и имат достъп до секретна информация.

Чейни предполагаше, че ще чуе точно това. Диксън не спомена човека на име Хънтър.

— А водачът? — попита той.

— Кого имате предвид?

— Натаниъл Хънтър.

— А, да — вяло каза Диксън. — Според онези, които го избраха за тази мисия, той е най-добрият следотърсач в света. Изглежда може да намери всичко в джунглата, в гората и в пустинята и да го хване или убие. Не съм проверявал препоръките и документите му, нито съм го избирал. Това не ми влиза в задълженията.

— Срещали ли сте с него?

— Да, но само за малко. И срещата не беше такава, че да го преценя и да изготвя профил. — Лицето и очите на специалния агент не разкриваха нищо. Все едно декламираше стихотворение. — Но установих, че той разбира от занаята си. Нямах възражения срещу включването му в екипа. В края на краищата, трябваше ни човек, който да намери онази мечка и да я убие, преди да е нанесла още щети на програмата.

— Непрекъснато повтаряте това.

Явно изненадан, Диксън невинно го погледна в очите.

— Кое, господин Чейни?

— Казвате, че е мечка.

— Ами, какво друго би могло да бъде? Освен ако някой тигър не е преплувал Беринговия пролив, което е невъзможно. Затова трябва да е мечка. Прочетох всички доклади за атаките. Загубите са… потресаващи. При това не съм човек, който лесно се стъписва от кръвопролития. Но когато прочетох описанията на убийствата, разбрах, че имаме работа със звяр, притежаващ неизмерима сила. Каквато има само мечката. Сигурно е някой грамаден представител на този вид.

Чейни реши да смени тактиката, защото разговорът не водеше доникъде, и да използва старите правила на Тухлата — когато лъжите не постигат желания ефект, кажи половината от истината. И не забравяй да я смесиш с достатъчно лъжи, за да изкараш от равновесие противника.

— А не мислите ли, че съществото може да е мутант?

Диксън зяпна срещу него.

— Мутант? Ами, господин Чейни, вече ви казах, че не знам нищо за никакви… мутанти и експерименти… в онези станции. Но не мога да изключа подобна вероятност. Твърде дълго съм работил в разузнаването, за да отхвърля която и да е идея, колкото и да е нелогична и странна на пръв поглед.

— Странна? Че какво й е странното? Станциите са идеалното място за такава цел. Уединени са и лесно могат да бъдат затворени под карантина. Районът не е населен и се намира далеч от ръката на изпълнителната власт. В онзи затънтен край е възможно всичко, особено ако задачата е възложена от американското правителство. Сигурно знаете какво правят там, Диксън?

— Разбирам ви, господин Чейни. Познавам теорията и историята на подобни инициативи. Но това не означава, че ги приемам за неоспорим факт, без да имам неопровержимо доказателство, което да представя на шефа си. Началниците не понасят… глупаците. И смятат за невеж всеки, който прави необоснована преценка на кризисна ситуация. Не се доверяват на такива агенти, нито ги повишават.

Очите на Чейни бяха проницателни като лазер.

— Извършихте ли разследване, за да разберете дали има други форми на научноизследователска дейност, освен наблюдение на сеизмичната обстановка?

— Да. Наш екип постоянно прави анализ на дисковете, дискетите, архивите, записките, дневниците и военните доклади. Действаме по процедурата и не сме открили нищо, което да ме убеди, че там се върши нещо нередно.

— Искам да видя докладите.

— Невъзможно.

— Мога да получа заповед за обиск.

— Ами, направете каквото смятате за необходимо, господин Чейни. Но ви уверявам, че докладите, които са строго секретни, няма да ви разкрият нищо. Ако настоявате, ще поискам разрешение от директора и вероятно след три-четири дни ще можете да прочетете някои от не толкова секретните части.

Чейни не се хвана на въдицата. За три дни те щяха да изфабрикуват всякакви фалшиви доклади за дейността в станциите. После си спомни какво бе казал Тухлата за сателитните комуникации, веднага взе решение и пристъпи към същината на проблема.

— Искам да установя контакт с екипа по издирването.

— Невъзможно — отговори Диксън.

— Защо?

— Защото не можем да се свържем с тях.

Специалният агент го погледна така, сякаш беше доволен, че му е запушил устата. Чейни поклати глава. Не можеше да повярва, че екипът е лишен от подкрепления.