Джеймс Хъгинс - Хънтър

Той видя как мъжът направи факли и разбра, че ще носят огън със себе си.

Запълзя безшумно назад, за да се скрие в сенките, разтърси ужасната си глава и се изсмя.

„Да, донесете огъня си… Ще видим кой се страхува…“

— Вие ли сте Диксън?

Специален агент Диксън от ЦРУ вдигна глава, погледна пропуска и документите на следовател от Военната прокуратура, които мъжът небрежно му показа, и кимна.

— Да, аз съм Диксън — отговори той и стана. — Предполагам, че вие сте следовател Чейни.

— Да. Бих искал да поговоря с вас.

Диксън се усмихна и протегна ръка.

— Разбира се. Заповядайте, седнете.

Чейни вече бе забелязал, че Диксън е типичен кариерист — бяла риза, черен костюм, късо подстригана коса, сресана назад, блед от дългите часове, прекарани на неоново осветление. Очите му бяха недружелюбни. Чейни седна срещу него и с нищо не показа, че ще води бележки.

Причините за това бяха две. Първо, ако агентът имаше нещо общо с тайните в станциите, той искаше да го уплаши. И второ, Чейни държеше мигновено да привлече вниманието му и да внуши уважение. Беше научил, че следователите, които не си правят труда да записват, обикновено взимат страха на хората от Управлението.

Той се облегна назад, почти успокоен от обстановката, макар да съзнаваше, че се намира на вражеска територия.

Попаднал в атмосфера на процедури, правила, политика, тайнственост и предателства, извършвани с лекота, Чейни се почувства в свои води. Изчака една минута, за да види какво ще направи Диксън и се опита да прецени какъв е характерът му. Но агентът също се облегна назад и непринудено махна с ръка.

— Е, господин следовател, на ваше разположение съм. Ще ви помогна с каквото мога. Разбира се, знаете изискванията за служебната тайна…

— Да, господин Диксън.

Чейни наблегна на отговора си, като кимна, за да покаже, че няма намерение посоката на разследването му да бъде изместена от правилата или от ведомствената политика, нито вниманието му — отклонено от протокола.

Реши, че с Диксън е най-добре да се държи от позицията на по-силния.

— Е, с какво мога да ви помогна? — попита специалният агент.

Чейни искаше да изясни нещата, затова не се поколеба. Не възприе приятелски тон, нито употреби учтиви или тактични изрази.

— Разкажете ми за така наречените научноизследователски станции, които работят по онази програма около Полярния кръг. Там, където войниците и персоналът бяха ранени или убити. Не е необходимо да ви казвам, че разследвам случая.

Диксън отвори широко очи и дълбоко въздъхна.

— Обезпокоен съм като всички останали, господин следовател. Нямам представа какво става там. Само ми е известно, че програмата е прекъсната заради някакво животно, което напада персонала ни.

— Да. И аз знам само това. — Чейни се втренчи в очите му, следейки и за най-краткотрайното мигане. — С какво по-точно се занимават станциите?

— С геохронология и наблюдение на движението на тектоничните пластове. Всяка голяма страна има научноизследователска станция в Арктика. Някои се намират на международна територия. Американските са в границите на Съединените щати. Не мога да ви кажа защо онази мечка или тигър, или каквото и да е онова нещо, по дяволите, е избрало американските станции. Моите хора работят по въпроса. Казват, че инцидентите може би се дължат на радиацията или на нискочестотните звуци, които вероятно го привличат, но не мога да ви кажа нищо повече. Не съм учен.

— Нито аз, Диксън — рече Чейни, съзнателно изпускайки „господин“. — Но информацията, до която се добрах, показва, че онези… научноизследователски станции… се занимават с нещо по-сериозно от движението на тектоничните пластове.

Диксън наклони глава.

— Така ли? И как стигнахте до този извод? Защото това излиза от границите на информацията, която аз получавам.

— Не мога да разкрия източниците си. Но смятам, че в станциите се разработва биологично оръжие.

Диксън реагира без колебание.

— Нима? — Той направи умишлена пауза, сякаш сериозно възприемаше и обмисляше думите на Чейни. — Не знаех това. Мислите ли, че информацията ви е достоверна?

— Да.

Последва мълчание.

— Разбирам. Биологични експерименти, така ли? Е, знаете, че не мога да придвижа информацията на по-горно ниво, ако нямам потвърждение.

Това беше моментът, който Чейни чакаше.

— Не е необходимо да я потвърждавате. Вече съм го направил. И не ме интересува дали ще я придвижите нагоре. Сам ще го сторя. Разкажете ми за екипа, който сте изпратили там, Диксън. Тази информация не е секретна.