Джеймс Хъгинс - Хънтър

Хамилтън поклати глава с неприкрито възхищение.

— Не съзираш ли красотата във всичко това? Дори без мутациите, които са премахнали от организма му серотонина и допамина — тяхната липса очевидно по някакъв начин е била компенсирана от други, неизвестни фактори във веригата ДНК, за да се предотврати увреждане на мозъчната дейност — това е най-съвършеният хищник на всички времена. Точно както предполагах. А… — Той се поколеба. — Потвърди ли се другото ми предположение?

— Да. Имунитетът. Но не забравяйте, че още не сме приключили с изготвянето на профила на ДНК. Мутацията му позволява почти мигновено да се възстановява от рани и болести. Имунната реакция е светкавична. Съществото е имунизирано срещу всякакви бактерии и вируси. Гените, които изследвахме с компютърната матрица, показаха, че лимфоцитите и белите кръвни телца мълниеносно разпознават молекулата нашественик. Дори нещо толкова микроскопично като молекула на вирус. Фантастично… Не сме виждали такова чудо.

— Нито пък аз. А сега, може ли да започнем да изолираме специфичните гени, които контролират онази невероятно силна имунна система? Ще ги изолираме и ще ги модифицираме. И след няколко години избраниците ще научат онова, което ние вече знаем. Продължителност на живота стотици години. Неизмерима сила. Издръжливост, ревниво съхранявана от една забравена епоха. Много скоро напредналата възраст, болестите и безсилието няма да ни плашат. Ще бъдем недосегаеми за всички заболявания и за немощта, ще се присмиваме на всички около нас, които са съсипани от времето. Да… това е моята мечта. Безсмъртие.

Настъпи мълчание, после Ема каза:

— Доктор Хамилтън, екипът по издирването… Преди час те установиха връзка със станцията.

Лицето на учения изведнъж помръкна и стана заплашително. Той бавно се обърна към нея.

— Какво каза, Ема?

— Хората от екипа по издирването още са живи, докторе.

— Това е невъзможно. От четири дни са сами в планината и се бият със съществото. Никой не може да оцелее в това стълкновение.

— Обадиха се по радиопредавателя, докторе. Не знам как е станало, но още са живи. Оцелели са и след час хеликоптерът ще ги вземе и ще ги докара тук.

— Изглежда младото ми протеже Лутър ме разочарова. Хм… Е, нищо. Няма да повярвам, че са живи, докато не ги видя с очите си. — Хамилтън се изсмя. — Младият глупак Лутър беше крайно нетърпелив и плати за дързостта си. Матрицата още не беше изпробвана, когато той се инжектира със серума, без никой да знае. Би трябвало да умре, но това не стана и Лутър е претърпял промени. Смятам трансформацията му донякъде за… благословия.

— Ще се опитаме ли да му помогнем, ако го хванат, докторе?

На лицето на Хамилтън се изписа изненада.

— На кого, Ема? На Лутър? Но това е абсурдно. Не, няма да му помогнем, защото Лутър вече не съществува. Освен може би само в някакви неясни представи в съзнанието на чудовището, в което се е превърнал. Лутър никога няма да се върне. Остана само тялото му. Той се преобрази в най-силния, жесток и хищен звяр, живял на земята. А днес, когато истинските господари са станали жертва на огъня и ледовете и властващият вид е лесно заменимият човек, Лутър ще се наслаждава на пировата си победа.

Ема се вцепени.

— И тогава какво ще направи съществото?

— Онова, което трябва да направи — спокойно отговори Хамилтън. — Ще дойде да вземе остатъка от серума, защото Лутър е използвал недостатъчно количество, за да се превърне в точно копие на звяра. Има още геноми, които организмът му трябва да усвои, за да стане огледално копие на онзи съвършен хищник. Сигурен съм, че помни това. Макар да съм убеден, че по размери, форма и жестокост съществото почти се е изравнило с величествения си предшественик и може дори да е запазило част от спомените му.

— Спомени?

— Да, разбира се. Паметта е закодирана в ДНК, също както и произвеждането на специфични протеини, определящи склонността към насилие или удоволствие. Във веригата ДНК явно има участъци — макар и още неразгадаеми за нас, които дават такава способност. И щом тялото и умът на Лутър са подвластни на новата ДНК, предполагам, че и спомените му избледняват под напора на спомените за други времена и друга раса.

— А какво ще стане със станцията, ако Лутър… искам да кажа, съществото дойде тук, за да вземе остатъка от серума?

— О, ние сме добре охранявани, мила моя. Не се страхувай, че съществото може да проникне в това подземие. Пък и комуникационните ни средства са последна дума на съвременната техника. Ако все пак чудовището проникне в базата, ние ще бъдем в безопасност тук. Дори ужасяващата му сила няма да му помогне да събори този бункер, който тежи двайсет тона. В края на краищата, това е само животно, колкото и да е величествено и подобно на човека. — Той въздъхна дълбоко. — И така, ще продължим изследванията си и когато приключим, ще позволя на теб и на всички, които се трудиха усърдно, да се присъедините към новото общество. Тази система никога няма да остарее и век след век ще натрупва сила и мощ, докато станем господари на света. Ти, Ема, и аз ще управляваме цели страни, ще се наслаждаваме на царски угощения и ще живеем векове, радвайки се на цветущо здраве и неизчерпаема енергия. Остава само да изолираме гените на имунитета и да ги оставим да регулират мълниеносното си самовъзпроизвеждане.