Джеймс Хъгинс - Хънтър

Машината забръмча и отпечата дълъг лист с онова, което се виждаше на екрана.

Чейни скръсти ръце и се облегна назад. Засега очакванията му не се оправдаваха.

Дори не знаеше защо бе отишъл в института и се съмняваше дали научните загадки ще придвижат напред разследването му. Тъкмо се чудеше какво друго може да е научил Тухлата от уличните си информатори, когато Джина сложи разпечатките на бюрото.

Той стана и се наведе над тях. След миг кимна усърдно и учтиво каза:

— Аха.

— Знам, че не разбирате нищо — рече Джина и започна да чертае линии върху хартията, като свързваше точките. — Но слушайте внимателно. Набързо ще ви изнеса лекция. Ще се постарая да обяснявам колкото е възможно по-достъпно. И така, ДНК има четири химични основи. Имената им не са от значение. Но когато ДНК се самовъзпроизвежда, всяка химична основа прави същото. В процеса се произвеждат протеини, които се състоят от аминокиселини. Следите ли мисълта ми, господин следовател? Ако нещо не ви е ясно, кажете.

Чейни се усмихна мрачно.

— Справяте се добре, госпожице Гилбърт. Не е лесно да се обясни какво е ДНК на човек като мен.

Тя махна кичур коси от лицето си.

— Учим се от професор Типлър. Той казва, че ако не можем да обясним най-сложните молекулни процеси на шестгодишно дете, тогава и ние не ги разбираме.

Чейни се засмя. Разбра какво иска да му каже, но не се обиди.

— Ясно. Продължавайте.

— Добре. — Джина посочи разпечатките. — Протеините се делят, за да се самовъзпроизвеждат. Процесът представлява нещо като огледало. Непрекъснато проверяват новия участък ДНК, за да се уверят, че е тяхно точно копие. Все едно рисувате автопортрет, като се гледате в огледало. Това е вградена самозащита, за да не се възпроизвеждат дефектни молекули. Следите ли разказа ми?

Чейни кимна.

— И така — продължи тя, — всяка двойна верига ДНК съдържа едни и същи химични вещества, протеини и аминокиселини…

Джина очерта кръг около странната картина от линии и точки. Явно бе оградила нещо важно.

— В отливката липсват аденин, тимин, гуанин и цитозин от доминантната ДНК.

Чейни най-сетне започна да схваща за какво става дума.

— Променена ДНК… — промълви той.

— Не променена, господин следовател. Нещо друго.

Той я погледна.

— Друго? Какво?

Устните й бяха стиснати.

— Мутация, съвършено различна от ДНК на гостоприемника.

Чейни отвори широко очи.

— Аха.

— Вие не разбирате! — извика Джина и надраска няколко линии върху разпечатките. — Тази ДНК не може да произлиза от онази ДНК! Те са слети , господин следовател! Нещо или някой ги е смесил в хибридна верига ДНК! Съществото е създадено умишлено!

Чейни не знаеше какво да каже.

— Смесено същество? — попита той.

— Изкуствено създадено същество!

Той поклати глава и вдигна ръце.

— Не се обиждайте, Джина, но какво, по дяволите, е…

— Господин следовател — усмихна се тя, — това нещо е било създадено от някой там горе! Не е естествена мутация, макар да прилича на такава. Неговата ДНК е слята. Това означава, че някой е взел човешка ДНК и я е сложил в него. После е взел друг вид ДНК и също я е сложил в тази на съществото. И накрая ги е слял, за да създаде съвършено нов вид същество! Получила се е някаква матрица, която не позволява на протеините да се делят! Сигурна съм. И вие трябва да ми повярвате. Затова убиха Ребека. Уплашиха се, че ще разберем какво са направили.

— Но… какво означава всичко това?

— Мисля, че става дума за същество, създадено с научна цел с някаква електромагнитна матрица. Вероятно някога е било човек, но вече се е променило. Сега е невероятно силно. Раните му зарастват мигновено, стига да има какво да яде. И чуждата ДНК, примесена с неговата, постепенно надделява и поема контрола в организма му. Нещо като паразит. Непрекъснато се самовъзпроизвежда и се размножава с невероятна скорост, защото човешката ДНК не я възприема като нашественик.

Чейни не разбра и това обяснение. Той нямаше представа как имунната система реагира на бактериална атака.

— Защо приемникът не я възприема като нашественик, след като е такава?

— Защото чуждата ДНК е сходна с тази на Хомо сапиенс. Лесно се асимилира от гостоприемника. Човешката имунна система възприема инжектираната ДНК като своя и не я регистрира като заплаха. — Джина млъкна и присви очи. — Не знам как се е появил този участък ДНК, но е от същество, сродно на Хомо сапиенс.

Чейни се намръщи и се вторачи в чертежите.