Джеймс Хъгинс - Хънтър

Беше странно, че „Магелан“ бе отказала да работи почти веднага, след като бяха тръгнали. А беше изключително надеждна система за комуникации. Хънтър я бе използвал няколко пъти, без да среща никакви засечки или усложнения. Нещо не беше наред.

Той присви очи и се наведе напред. Бавно протегна ръка и извади от торбичката на колана си комплект инструменти. Движейки се безшумно, за да не привлече повече от необходимото внимание, той коленичи над сателитната система. В мрака се чу гласът на Такакура.

— Какво има, Хънтър? Предавателят не работи. Уилкинсън вече се опита да го поправи.

— Да, знам.

Хънтър отвори куфарчето. Системата приличаше на портативен компютър с вграден телефон. Екранът мигновено светна в ярко бяло. Хънтър изключи монитора и го обърна, после внимателно започна да изважда винтчетата.

— Какво правиш? — попита Такакура.

— Ще го прегледам — отговори Хънтър, без да добавя нищо повече, показвайки, че не смята да иска разрешение.

След десетина минути вече се взираше в интегралните схеми на апарата.

— Уилкинсън вече направи това, Хънтър. Дори аз се опитах да го поправя. — В гласа на японеца прозвуча нотка на нетърпение. — Казах ти.

— Да, знам.

Хънтър извади фенерче с размера на пура и освети схемите.

— Е, щом Уилкинсън го е преглеждал и ти също не си могъл да го поправиш, повредата трябва да е сериозна. Но няма да навреди, ако и аз хвърля един поглед.

Хънтър внимателно разгледа платките и всяка алуминиева жичка и матрична конфигурация, ориентирайки се по напечатаните карти на веригите. Смътно усети, че Такакура е станал и го наблюдава с любопитство.

— Какво правиш? — повтори японецът.

— Само проверявам нещата отново — разсеяно отговори Хънтър. — Искам да бъда сигурен.

— Имаш ли представа от тази система?

— Ами, знам едно друго. Може и да помогна.

Истината беше, че преди да използва за пръв път сателитния предавател, Хънтър часове наред бе изучавал механиката на сложната комуникационна система, представяйки си всеки възможен лош сценарий и какво би трябвало да се направи, за да се отстранят повредите с малобройните инструменти, които обикновено носеше със себе си.

Боби Джо се наведе над него.

— Откъде си научил тези неща, Хънтър? — тихо попита тя, така че никой друг да не я чуе.

Той се усмихна и намигна.

— Оцеляването е един от навиците ми.

Тя отвърна на усмивката му. Хънтър продължи да работи търпеливо и съсредоточено. Пръстите му се придвижваха милиметър по милиметър. Минутите минаваха. Изведнъж ръката му спря, а очите му се присвиха.

Такакура пристъпи напред, показвайки, че е забелязал промяната в изражението му.

— Какво има?

— Не знам — отговори Хънтър, извади джобното си ножче и леко докосна малката платка.

После вдигна тънка като косъм алуминиева жичка, сложи я на мястото й и ъгълчетата на устата му се извиха в мрачна усмивка.

— Намери нещо, нали? — попита Такакура.

— Да.

— Е, и?

Гласът на Хънтър беше глух. Вниманието му още беше приковано в платката.

— Връзката между чиповете за приемане и за конвертиране на сигнала е прекъсната.

Хънтър извади платката и я вдигна към светлината на фенерчето.

— Да. Прекъсната е.

— Как? — ядоса се японецът и стисна юмруци.

— Жичката е тънка, затова е невъзможно да се каже дали се е скъсала или е била срязана.

Настъпи мълчание.

Хънтър забеляза, че Тейлър не бе помръднал и не бе проронил нито дума. Такакура се наведе над апарата, погледът му беше гневен. Беше вбесен. Японецът ненавиждаше нелоялността, но още повече мразеше предателството. Тялото му се скова. Хънтър усети студеното му излъчване. Командирът погледна Тейлър, сетне Уилкинсън.

— Ще има разследване — с леденостуден тон каза той, после се обърна към Хънтър. — Ще можеш ли да отстраниш повредата?

Хънтър изучаваше платката. Видя къде е прекъсната връзката и се запита как да запои жичката. Спомни си каква е точката на топене на алуминия. Беше относително ниска — около 540 градуса. Първо трябваше да нагорещи метала. Той се огледа, видя медицинския комплект и попита:

— Има ли спирт?

— Разбира се — отговори Боби Джо.

— Дай ми го. А амоняк?

— Да.

— Добре.

Той взе двете шишенца и откачи фенера от скалната стена. Сложи го на земята, махна стъклото и увеличи фитила, докато пламъкът се разгоря силно. Сетне наля малко спирт и амоняк и внимателно закрепи капачето на самия връх на пламъка, където температурата беше най-висока.