Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Дай ми памук — каза той на Боби Джо, поднесе върха на огромния си ловджийски нож към основата на пламъка и го нагорещи до червено. След няколко секунди спиртът и амонякът започнаха да клокочат. — Искам да потопиш памука в капачето. Гребни малко смес от дъното, където е най-гъста.

Тя изпълни указанията му, а Хънтър извади от торбичката си патрон с калибър 45,70 мм и изсипа барута върху парче дърво.

— Дай ми памука — каза той, без да поглежда Боби Джо.

Тя мълчаливо изпълни искането му. Хънтър поръси с тънък слой барут гъстата, прозрачна течност. После внимателно се наведе над платката и отново се съсредоточи върху прекъснатата жичка.

Разполагаше с по-малко от една десета от секундата и имаше опасност горещината да разтопи съседните вериги.

— Свети ми с фенерчето — прошепна той, бавно доближи върха на ножа към веригата и запои прекъснатия участък. После допря памука. За миг блесна ослепителна светлина. Хънтър натисна ножа само веднъж, за да осигури здрав контакт.

Вгледа се отблизо и видя, че е успял.

Изправи се и избърса потта от челото си.

— Ще я оставим да изстине. Мисля, че стана.

Такакура кимна, видимо доволен, но все още обезпокоен.

— Уилкинсън! — Тонът му не остави място за съмнение. — Защо не можа да откриеш прекъсната жичка? Нали си специалист по комуникациите?

— Никой не може да види всичко, командире. — Уилкинсън изглеждаше обиден, но се сдържаше. — Хънтър намери нещо, което аз не съм забелязал. Това е.

— Заради твоето недоглеждане загинаха хора… Ще има разследване, за да установим дали си само глупак или нещо по-лошо.

— Разследвай колкото искаш, командире — равнодушно каза Уилкинсън, гледайки Такакура в очите.

Хънтър се изненада, като видя, че Тейлър още не бе помръднал от мястото си. Но сега вместо пушката, държеше нож. Макар че лицето на командоса беше скрито в сянка, Хънтър видя, че Тейлър гневно гледа Уилкинсън.

Чейни влезе в института „Типлър“ и видя, че Джина Гилбърт го чака във фоайето. Беше скръстила ръце, а очите й бяха широко отворени и неспокойни.

— Във връзка с обаждането ви… — започна той.

Тя го хвана под ръка и го поведе към двойни бели врати, намиращи се в дъното на малък коридор.

— Трябва да го видите — задъхано каза Джина. — По време на електрофорезата намерих нещо, което…

— На кое?

Двамата влязоха в стаята, в която той бе идвал преди, и тя припряно заключи вратата.

— Мисля, че открих нещо много важно и не знам на кого да се доверя.

Джина пусна ръката му и седна в средата на голямо бюро, което заемаше по-голямата част от помещението. На петдесет сантиметровите компютърни монитори имаше поредица от хоризонтални линии, движещи се нагоре по екрана. Зад линиите проблясваха и изчезваха малки точки, сетне отново се показваха на предишните си места.

— Седнете — каза слабата, млада жена и съсредоточено се взря в екрана.

Чейни се почувства не на място в тази обстановка — в лабораторията имаше технически средства за милиони долари.

Той седна и погледна отраженията на мониторите върху широките, овални очила на Джина. Черните й очи не мигаха, докато тя ловко боравеше с клавиатурата.

— Ето — прошепна Джина и посочи екрана, сетне включи принтера.

Чейни дълго гледа екрана, без да има ни най-малка представа какво е станало.

— Виждам, но не разбирам нищо — призна той. — Не ме биваше по биология в гимназията.

Джина не обърна внимание на опита му да се пошегува.

— Това е електронен микроскоп и вие наблюдавате митохондриална ДНК 17 17 Пръстеновидни молекули ДНК, съдържащи се в митохондриите — органели на еукариотните клетки (клетки, които имат ядро). Такива са клетките на висшите животни и растения. — Б.ред. в действие. Малък грозд молекули в клетка. Батериите на живота, така да се каже. Митохондриите имат собствена ДНК, различна от тази на самата клетка. Повечето институти използват митохондриалната ДНК, за да изучават еволюцията.

— И защо по-точно изучават еволюцията с тази ДНК, госпожице Гилбърт? Бяхте малко развълнувана и…

— Да. Още съм развълнувана — прекъсна го тя.

— Така е — съгласи се Чейни и я погледна изпитателно.

— И не ми казахте дали това е ДНК, взета от гипсовата отливка. Но аз предположих, че е тази. Ако съществото се среща в наши дни, тогава какъв е смисълът да го изучавате като звено от еволюцията? Или пропускам нещо?

— Ето, вижте това! — възкликна тя и отново включи принтера.