Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Да, убеден съм, че опитите са… престъпни — съгласи се Чейни. — Но това не обяснява защо хората умират, докторе. Преброих стотина трупа. Сигурно имате представа защо е станало това кръвопролитие.

Хамилтън поклати глава.

— Не, господин следовател, опасявам се, че нямам представа. Само знам, че съм направил необходимото. Одобрих сформирането на специален екип, който да разследва случая. Аз съм учен, а не следовател като вас. Ето защо ви уверявам, че разговаряте с неподходящ човек. Е, вярно, знам много неща за природата. Но тези познания не могат да допринесат за разгадаването на такава мистерия. Всъщност дори са пречка.

— Защо мислите така, докторе?

— Защото работата ми е да се занимавам със загадки. Но такива, каквито вероятно никога няма да разкрием. Дори в област като геофизиката аз се смятам за невеж, въпреки всичките ми научни степени. Отдавна престанах да се отчайвам от безкрайните загадки на вселената и от опитите да ги обяснявам. А щом аз знам толкова малко по специалността си, представете си колко съм безполезен по отношение на вашата професия.

За част от секундата Чейни се запита дали добрият учен несъзнателно не бе издал нещо и реши, че може би ще научи повече, ако задава въпроси, които не са пряко свързани с разследването.

— Докторе — небрежно подхвана той, опитвайки се да го обезоръжи с чара си, вие очевидно сте образован човек и вероятно можете да обясните всичко, с което се заловите.

— О, съвсем не. Е, убеден съм, че мога да обясня много неща. НО на колкото повече въпроси човек намира отговор, толкова повече загадки съзира. В състояние съм да говоря няколко семестъра за квантовата теория. Или за силата, която свързва несъвместими елементи. Или да размишлявам върху произхода на мисълта, душата и живота. Но вие не сте дошли да ме видите заради това, нали?

Чейни осъзна, че е допуснал грешка.

— Не. Искам да знам какво според вас убива хората ви. И защо.

— За съжаление не мога да ви помогна.

— Е, докторе, сигурно е, че нещо ги убива. Затова бихте могли да ми подхвърлите една-две хипотези.

Хамилтън се наведе напред.

— Мога да ви кажа онова, което ми съобщиха. Убиецът е разрушил три от научноизследователските ми станции. Остава още една. Но ако и тя бъде унищожена, тогава цялата ми програма ще бъде прекъсната. Онова нещо явно е силно. Изключително бързо. Много интелигентно. Предполагам, че е непознат вид. Нещо, за чието съществуване не сме подозирали. Ето защо взехме изключителни мерки за сигурност при издирването му.

— Нещо?

— Ами, да. — Хамилтън сбърчи чело. Изглеждаше озадачен. Или започваше да става подозрителен. — Аз… Не знаете ли подробности за зверствата? Разказите за свръхестествената хитрост на онова нещо. За невероятната му, фантастична, чудовищна сила?

— Знам, че онова, което е убило хората ви, буквално ги е прегазило. Но не е унищожило напълно видеокамерите. И може би част от заснетия материал е предоставен на тайни места във Вашингтон. Предполагам, че планът за издирването на съществото е произлязъл именно от Вашингтон или по-точно от Сенатската комисия по разузнаването.

— Да. Опитахме да се справим със ситуацията на вътрешно ниво, така да се каже. Но когато ни свикаха на конференция, се съгласихме, че сформирането на висококвалифициран екип вероятно е най-добрият начин да се справим с възникналото положение. Но усилията ни явно не бяха достатъчни. Всъщност аз заявих, че нямам никакви възражения срещу идеята, стига екипът да бъде под командването на Съвета за национална сигурност.

— Но идеята за екипа не беше ваша.

— Не, но нямах възражения.

— Не беше и на някого от Управлението, нали?

— Не знам.

— Разбирам. Тогава армията и морската пехота са решили да си сътрудничат. И на някого от Пентагона, по-точно на полковник Диксън, е била възложена задачата да събере екипа.

— Ами… — Хамилтън се прокашля. — В базите винаги е присъствал военен контингент, но само в името на безопасността. Да, те се включиха в по-секретните аспекти на положението, когато специалният екип бе сформиран, за да… ликвидира съществото.

Чейни внимателно анализира онова, което бе чул.

— Вие сте учен, докторе, и знаете много неща за биологията. Какво мислите за съществото?

— Ами, господин следовател, аз бих ви задал същия въпрос. В края на краищата, вие разследвате случая. Вие какво мислите за съществото?

— Какво мисля ли? — Чейни отвори широко очи от недоумение, което нямаше желание да прикрива. — Мисля, че може да бъде класифицирано като чудовище.