Джеймс Хъгинс - Хънтър

Чейни бе споходен от чувството, че има нещо, което ще разкрие загадката в цялата история. Трябваше да разбере защо според доктор Хамилтън този човек беше толкова маловажен.

Без да обърка посоката, Хънтър ги заведе до мината. Пристигнаха по светло.

Изсечена с кирки в едната страна на огромна скала, мината беше идеално убежище за нощта.

На входа можеха да се поберат шестима човека, застанали рамо до рамо. Бившите собственици го бяха затворили с дебели дънери, които бяха издържали двайсетина години на суровите климатични условия. Пъновете бяха подпрени със стоманени прътове, забити в хълма.

Ако искаше да влезе, съществото трябваше да ги разбие с невероятна сила, а това не беше лесно дори за него. Вярно, чудовището беше изтръгнало от пантите стоманена врата, но да строши дънер с диаметър приблизително един метър, беше друго нещо.

Членовете на екипа коленичиха и обсъдиха положението. Само професорът не участваше в съвещанието, но изглежда отчасти възвръщаше силите си.

— Съществото ще изтръгне пъновете от основата — изрази опасенията си Такакура.

— Не мисля така — възрази Хънтър. — Дънерите няма да помръднат лесно. Но ако го направи, ще открием огън. Ще му бъде трудно. Едва ли ще ни нападне, когато види, че ще са му нужни най-малко двайсет минути, за да разбие стената от дървета. Чудовището знае, че можем да го раним.

Тейлър погледна мината, усмихна се и поклати глава.

— Това е смъртоносен капан, Хънтър. Всеки, който тази вечер влезе, ще остане дълго там.

— Имаш ли по-добра идея, Тейлър? — попита Хънтър. — Ако е така, искам да я чуя.

Той се втренчи изпитателно в командоса, който отново погледна мината, сетне поклати глава и се усмихна.

— Не, Хънтър. Идеите ми се изчерпаха.

Всички станаха. Хънтър видя, че Типлър се е надигнал на лакът. Старецът съсредоточено слушаше и беше нащрек. Явно се бе съвзел от пристъпа.

— Добре — рече Хънтър и посочи колибите до старата мина. И двете бяха в прилично състояние. Изглежда бяха изоставени преди няколко години. — Ето какво ще направим. Ако имаш възражения, командире, сподели ги.

— Нямам възражения — отговори Такакура.

— Тогава ще постъпим по следния начин. Но трябва да действаме бързо, защото нямаме много време. Първо ще махнем няколко пъна от входа и ще запалим огън. Такакура и аз ще свършим това. Тейлър и Уилкинсън ще проверят дали в колибите има палта, храна, гориво, фенери, всичко, което може да ни послужи. Боби Джо, ти ще стоиш тук на пост. И без това ти си единствената, която може да рани съществото. Съгласни ли сте?

Всички кимнаха.

— Добре. До залез-слънце остава час и половина. Дотогава трябва да се настаним в безопасност в мината.

Полагайки големи усилия, Хънтър и Такакура отместиха най-горния дънер и го закрепиха над стоманената релса, забита в скалата. С втория пън беше по-лесно. Отвори се пространство, откъдето пъхнаха екипировката. Уилкинсън и Тейлър намериха три фенера, половин кутия газ, шест одеяла и три походни легла.

Нямаше храна, но напълниха манерките с вода от малкия извор, бликащ от скалата. След три минути бяха в мината и с помощта на лост бавно плъзнаха най-горния дънер на мястото му, оставяйки съвсем тясна пролука, достатъчна, за да влиза чист въздух.

Запалиха фенерите и отвориха консерви. Всички бяха гладни като вълци. Дори Хънтър изяде една консерва, без да обръща внимание на вкуса. Навън бяха запалили огромен огън, който щеше да гори цяла нощ. Призрак беше вътре при тях.

Сега трябваше само да чакат.

Хранеха се, без да разговарят, когато професорът каза:

— Мисля, че… знам с какво си имаме работа. Ако се чувствах добре… щях да ви кажа по-рано.

Хънтър погледна Типлър, сетне Такакура. Японецът спря да дъвче и прикова очи в учения.

— Моля ви, довършете вечерята си — продължи Типлър. — Изтощени сте… Искам да ви благодаря, че… спасихте живота ми. А после ще ви разкажа какъв всъщност е нашият противник.

— Мисля — започна Типлър и се закашля, — че дойде моментът да ви разкажа всичко, което знам. Да… Докато още имаме време. Ти постъпи правилно, Натаниъл, като ни посъветва да се барикадираме в тази пещера.

— Сун Дзъ 15 15 Сун Дзъ — китайски военачалник, автор на известния трактат „Изкуството да побеждаваш“. — Б.ред твърди, че винаги е по-добре да заемеш отбранителна позиция, когато силите ти са недостатъчни — измърмори Такакура. — Първо спаси живота си, после спечели битката.