Джеймс Хъгинс - Хънтър

Типлър се усмихна и кимна.

— Добре казано, приятелю мой. Затова ще ви разкажа… доколкото мога… срещу какво сте изправени. Простете ми, ако отначало думите ми прозвучат нелогично. Слушайте внимателно. Чуйте един кратък анализ. Ще се постарая да бъде ясен. Няма да подлагам на изпитание търпението ви. Натаниъл, спомняш ли си Arctium lappa 16 16 Arctium lappa — репей. — Б.ред. на отсрещния бряг на потока по време на първото ни лагеруване в Канадските Скалисти планини?

Хънтър се намръщи, сетне кимна.

— Arctium lappa или репеят, както е популярното му название, притежава огромни листа с размера на човешка глава, удължени до заострен връх. Репеят заема големи пространства по бреговете на реките и потоците и хвърля грамадна сянка върху земята и другите растения.

— И спомняш ли си как ти помогна това растение, когато беше болен миналата година? — добави професорът.

— Когато беше ранен и имаше треска?

— Да, спомням си. Направих чай от листата. Отварата прогони треската.

— Точно така. А спомняш ли си как използва Eupatorium perfoliatum , когато преди пет години счупи крака си? Чаят, който направи от листата, помогна на костта да заздравее два пъти по-бързо.

— Да.

Хънтър нямаше представа накъде бие професорът, но знаеше, че времето не е изгубено, особено ако им помогнеше да разберат каква чудовищна сила броди навън, търси, гледа пъновете и обмисля следващия си ход.

— Растения, корени, билки. Природата е лаборатория — продължи Типлър и силно се закашля. — Ако човек знае къде природата крие тайните си, може да си осигури безброй дарове. И това е само светът, който познаваме. Но преди десет хиляди години този регион е бил вероятно най-разнообразният на планетата в екологично отношение. В същото време от лицето на земята всеки ден са изчезвали около сто растителни и животински вида. Въпреки това, съществата и растенията в този регион са били много по-разнообразни, отколкото сега. Неописуемо богатство от лечебни средства. А тайните им? Представете си, че раса хора, видове, подобни на Хомо сапиенс, са знаели тези тайни.

Всички мълчаха.

Хънтър и Боби Джо се спогледаха.

— Да — усмихвайки се продължи Типлър. — Вече разбирате за какво говоря. Защото ако някой древен предшественик на човека е знаел кои растения дават сила, кои лекуват, кои предизвикват параноя, кои предоставят пътешествия на въображението, укрепват мускулатурата и костите и забавят стареенето, как би изглеждала такава раса след сто поколения, възползвали се от тази богата съкровищница на подобряващи физическото и душевното състояние вещества?

Хънтър се втренчи в него.

— Човекоподобните са асимилирали някои от свойствата в наследствените си гени?

— Точно така! — Типлър щракна с пръсти и се засмя. — Знаех си, че ще разбереш, Натаниъл. По този начин са се развили разновидности на генетичната схема.

— Искаш да кажеш, че съществото е мутирала форма на праисторически човек?

— Нещо повече, момчето ми. Съществото е вид, който по всяка вероятност физически е превъзхождал Хомо сапиенс, дори без помощта на онова изобилие от природни лекарства. Но въпреки това, променяйки своята ДНК от поколение на поколение и предпочитайки силата и съвършенството на хищника пред по-висшите качества като разума и съзнателната мисъл, този вид е останал само с една доминанта в ума. Подсъзнателното.

Хънтър присви очи.

— Подсъзнателното?

— Да, Натаниъл. Онази част от мозъка, която реагира по свой начин, независимо от съзнателната намеса на морала, обществото, любовта и въздържанието — всички онези висши качества, които ни правят хора, създали са цивилизации и ни карат да се гордеем. Да, искам да кажа, че създанието, дебнещо навън, би трябвало да е изчезнало от земята преди повече от десет хиляди години.

— И какво, по дяволите, прави тук? — попита Тейлър.

Типлър въздъхна дълбоко и се облегна назад.

— Това е въпрос, на който предстои да отговорим. Само знаем, че съществото убива импулсивно. То е нещо като… прототип на човек. Не изпитва нито милост, нито състрадание и задоволява всичките си прищевки, само защото съществува. Няма разум, който да го възпира. Извършва безсмислени и безпричинни убийства. Подчинява се единствено на подсъзнателните си желания и потребности. Това е най-примитивната форма на човека. Не се спира пред нищо, защото е подвластно на импулсите си. И трагедията е там, че расата, която го е родила, умишлено е използвала поколенията, внимателно преобразявани от природата, за да повиши хищническата сила и подсъзнателната си същност.