Джеймс Хъгинс - Хънтър

После звярът блъсна Боби Джо, която се превъртя във въздуха и изпусна снайперовата пушка. Такакура се обърна и изстреля цял пълнител в гърдите на съществото, което се олюля, но отново замахна, за да повали японеца.

Такакура падна върху Уилкинсън. Двамата се претърколиха надолу по склона и се блъснаха в една скала. Движейки се мълниеносно, чудовището нападна Райли, вдигна го и бръкна с уродливата си ръка в гърдите му, за да изтръгне белите дробове.

Лицето на Райли се изкриви от изумление. После от устата му рукна кръв и той престана да мърда. Ревейки злорадо, звярът запокити мъртвия командос към Тейлър и светкавично се втурна напред, още докато трупът летеше в задимения от барута въздух.

Тейлър пъргаво се дръпна от летящото тяло на Райли, бързо насочи ловната пушка с рязана цев и стреля два пъти в лицето на съществото.

Чудовището залитна, изрева гръмогласно и отвърна със смъртоносен замах, който би разкъсал Тейлър на две. Но едрият мъж очакваше атаката. Той се хвърли на земята, претърколи се, веднага се изправи и стреля. За по-малко от три секунди уцели съществото с десетки куршуми и отново зареди. Хънтър също започна да стреля.

Трясъкът на ловната му пушка „Марлин“ беше оглушителен. Звярът трепна и политна назад, сякаш атаката на Тейлър го зашемети. Боби Джо също стреля, но не улучи звяра.

За част от секундата екипът имаше предимство и се възползва от него. Всички стреляха, но не можеха да улучат чудовището. Изведнъж Боби Джо падна на колене и се хвана за гърдите. Хънтър не чуваше нищо, освен експлозиите от стрелбата, но видя, че Боби Джо се опитва да вдигне снайпера, за да стреля. Изпусна оръжието, стисна зъби, пак го вдигна и най-сетне успя да се прицели.

Предчувствайки, че тя ще стреля, съществото се понесе със свръхчовешка бързина, изтласка се от една скала и прескочи широкия поток. Хънтър насочи пушката си и отново стреля. Едно от дърветата на отсрещния бряг се взриви на трески.

Чудовището побягна към гората.

Речното корито бе обсипано с димящи гилзи. От нагорещените оръжия се виеше дим. Настъпи неестествена тишина. Ушите на Хънтър бяха заглъхнали. Чуваше само учестеното си дишане. И в същия миг съзря съществото, което пъргаво се катереше по близкия хълм, сякаш изобщо не беше ранено.

— Копеле! — изкрещя Тейлър и откри огън.

Залитайки, Такакура излезе от леденостудените води на потока, погледна трупа на Райли, обърна се към хълма, по който стреляше Тейлър, и мигновено се включи в стрелбата.

Уилкинсън беше ранен. От разсеченото му рамо бликаше кръв, но той също вдигна пушката и натисна спусъка.

Съществото се бе отдалечило на около осемстотин метра.

— Всемогъщи Боже — прошепна Хънтър, прицели се и стреля, макар да съзнаваше, че едва ли ще го улучи от това разстояние.

Куршумът щеше да прелети най-много четиристотин метра. Необезпокояван от канонадата, звярът се приближаваше към върха на хълма. Вече беше на километър и половина и нямаше да го улучат.

Боби Джо се изправи. Стискаше зъби, а очите й блестяха. Извади мачете от колана си и с едно-единствено движение отсече клон от близкото дърво.

После зареди снайпера, подпря дулото на чатала на дървото и се прицели.

Лицето й стана спокойно и студено. Тя затаи дъх и нетърпеливо тръсна глава, за да отметне кичур коси от очите си.

Хънтър погледна към хребета и видя, че съществото почти е стигнало до върха. Сетне осъзна, че другите са престанали да стрелят.

— Хайде… — прошепна Боби Джо. — Хайде… Ей сега ще ти видя сметката…

Звярът се изкатери догоре, вдигна уродливите си ръце и изрева.

— Лека нощ, кучи сине — промълви Боби Джо и натисна спусъка.

Куршумът повали съществото, което се търкулна надолу по склона. Хънтър се вгледа, но не видя нищо повече. Боби Джо отново зареди.

Лицето й беше безизразно — лишено от удоволствие или радост. Хънтър разбра, че съсредоточеността и хладнокръвието, изискващи се за такъв невероятен изстрел, бавно ще я напуснат.

Тя нарами снайперовата пушка и се обърна към Такакура.

— Опитах се да го уцеля в главата, но го пронизах по-надолу.

Японецът тъжно поклати глава и погледна Типлър, който лежеше неподвижно на носилката.

— Трябва да бързаме. Не можем да рискуваме още едно стълкновение със съществото. Мисля, че следващия път може и да не ни провърви… Тейлър, помогни ми да носим професора. Уилкинсън, ти поеми охраната на тила.

Хънтър присви очи, докато наблюдаваше японеца, който за секунда се преви надве, за да поеме дъх и да се съвземе. Неизвестно защо, не можеше да си представи Такакура ранен или победен от болката. За миг му се стори, че командирът ще се строполи на земята. Но Такакура се съвзе, намръщи се и се приближи до професора.