Джеймс Хъгинс - Хънтър

Това не им оставяше възможности за избор.

Навлизането им между скалите, за да претърсят сенките, беше рисковано. Не можеха да стоят и да чакат. Хънтър обмисли вариантите и взе решение. Насочи пушката си, предпазливо направи крачка напред и хвърли поглед през рамо, за да види дали другите вървят след него.

Тейлър бе заел отбранителна позиция близо до Райли и Бък, които още държаха носилката с професора. Това беше необходим риск, защото можеше да се наложи да се придвижат, ако звярът се колебаеше твърде дълго. Но беше и опасно, защото на командосите щяха да им трябват най-малко две секунди, за да сложат на земята носилката и да насочат оръжията.

— Призрак — прошепна Хънтър, но вълкът не го погледна. — Намери го. Къде е съществото?

Призрак се обърна.

И в същия миг от храстите зад екипа изскочи неясен силует, поразяващ като черна мълния. Чудовищната ръка с дълги, извити нокти светкавично се протегна напред и удари Бък в гърдите. Но Хънтър видя по-ясно онова, което стана после и разбра, че ударът е бил нанесен по-високо, защото главата на Бък се откъсна от раменете и се завъртя във въздуха. От врата увисна дълъг, яркочервен кръвоносен съд. Очите още бяха живи и изразяваха стъписване. После помръкнаха.

— Мамка му! — изрева Тейлър и се обърна.

Райли трескаво опитваше да се прицели. В същия миг съществото се нахвърли върху него. Кривите пръсти разкъсаха бронежилетката му и запратиха командоса към назъбените скали. Той се скри от погледите им.

После чудовището се хвърли към Тейлър, който вече стреляше с полуавтоматичната си пушка. Съществото се олюля за миг, сетне отново атакува. Но Тейлър не отстъпи нито сантиметър. Крещеше предизвикателно и стреляше.

Звярът се движеше толкова бързо, че Хънтър не беше сигурен дали Тейлър е жив, или мъртъв. Съществото мина покрай командоса с обгореното лице и отскочи встрани, за да избегне смъртоносно точната стрелба на Такакура. После връхлетя върху Уилкинсън и го изблъска далеч от пътя си.

Изстрелите осветяваха като светкавици дърветата. Хънтър не виждаше нищо от пламъците, хаоса и писъците. Опита се да стреля, но Боби Джо стоеше на огневата линия, затова направи крачка вляво, встрани от скалите, и видя, че чудовището напада Такакура.

Стреляйки като обезумял, японецът се дръпна и извика отчаяно. Движейки се със скоростта на лъв, човекоподобният звяр замахна към него. Такакура успя да изстреля няколко куршума, докато падаше. И в следващия миг съществото нападна едновременно Боби Джо и Хънтър. Блъсна презрително пушката й и я удари с рамо. Тя се строполи на земята.

Хънтър продължи да стреля. Звярът изрева и се завъртя, докато връхлиташе върху него. И в тази единствена, незабравима част от секундата Хънтър видя кървясалите очи, горящи от животинска омраза. Чудовището изрева. Ръцете му бяха протегнати за смъртоносна прегръдка. Хънтър го удари по лицето с приклада на пушката си.

Съществото сякаш изобщо не почувства болка и отвърна на удара, като го блъсна към скалата. Хънтър ожесточено се съпротивляваше, за да спаси живота си. С рефлексите на тигър, които бе развил от дългогодишната борба за оцеляване в дивата пустош, той избегна неколкократните удари на пръстите с дълги, криви нокти, които се редуваха в мълниеносна скорост и изтръгваха искри от гранитните скали около него. Макар че атаката не продължи повече от две секунди, Хънтър никога не бе реагирал толкова бързо. Колкото и да се опитваха, ръцете на звяра не можаха да го сграбчат.

Ревейки демонично от ярост, Призрак скочи, вкопчи се в рамото на чудовището и го захапа.

В следващия миг настъпи хаос. Всички оръжия бяха насочени. Грамадният вълк впи зъби в плътта на звяра. Съществото протегна ръце назад, за да сграбчи Призрак…

Хънтър скочи.

Призрак вече летеше във въздуха, запратен от неизмеримата сила на чудовището. Хънтър пресрещна вълка и изкрещя:

— Стреляйте!

Три от оръжията избълваха стена от пламък. Хънтър събори Призрак на земята, за да го предпази от оловната градушка, която се изсипа над тях. Боби Джо вдигна снайпера и стреля. Звярът изрева и залитна, после се хвана за рамото.

Тя зареди за втори изстрел. Ревейки от болка, съществото се оттегли в гората, злобно счупвайки голям клон.

— По дяволите! — ядосана възкликна Боби Джо. — По дяволите!

Такакура сложи нов пълнител в картечния пистолет „МП-5“. Смуглото му лице блестеше от пот и гняв. Беше се задъхал и ожесточено се бореше да запази хладнокръвие.