Джеймс Хъгинс - Хънтър

Доктор Хамилтън изчака Ребека да затвори вратата, после вдигна телефонната слушалка.

Тухлата затвори трезора и тръгна към един сандък с оръжия. Вървеше с характерната си походка — без да бърза, но целенасочено и леко размахвайки ръце.

После наля по чаша „Джак Даниълс“ на Чейни и на себе си. Чейни замислено огледа трезора и си спомни, че преди шест години Тухлата го бе взел от една местна банка, която трябваше да бъде съборена. Това беше единственото помещение в къщата, където не можеха да подслушват разговорите им с помощта на електронни устройства.

— Не ми харесва онова, което чувам, малкия — каза Тухлата и направи гримаса, преглъщайки парещото уиски, сетне доближи чашата до очите си и се загледа в течността. — Господи, откога не съм пил! Сигурно остарявам. Но по-добре стар, отколкото мъртъв. А това може да ти се случи, ако продължаваш да слухтиш, момче.

Чейни не каза нищо и издържа на проницателния му поглед. Макмилан обикновено говореше ясно и достъпно и веднага привличаше вниманието и уважението на събеседника си.

— Дали не се опитват да ме забъркат в нещо? — попита Чейни.

Тухлата отпи още една глътка и поклати глава.

— Не знам. Но всички твърдят, че не знаят нищо. А това означава точно обратното. Явно не искат да говорят на тази тема. Ако не бяха наясно, щяха да ми задават въпроси. Да, хората в този бранш не могат да се примирят с мисълта, че нямат представа какво става.

Светлосините му очи, над които се извиваха рунтави бели вежди, се втренчиха изпитателно в Чейни.

— Защо не зарежеш тази работа? — тихо попита той. — Кажи им, че не можеш да откриеш нищо. Откажи се й се залови с нещо друго.

Чейни примигна. Идеята не беше лоша. Военните следователи непрекъснато постъпваха по този начин, но в случая имаше нещо, което го привличаше.

— Какво научи, Тухла? — попита той и отпи голяма глътка уиски.

Макмилан седна върху сандък, пълен с автомати „АК-47“. До стената зад него имаше кутии, съдържащи хиляди патрони, калибър 7,62 мм, стандарт НАТО. Останалата част от трезора беше претъпкана с ловни пушки, полуавтоматични оръжия, пистолети, газови маски, консервирана храна, комплекти за първа помощ, радиопредаватели и два кашона нападателни гранати. Кариерата му на морски пехотинец плюс двете пребивавания във Виетнам го бяха направили колекционер на оръжия със сериозни връзки.

Тухлата напълни отново чашата си и отговори:

— Откъслечна информация. Но знам, че два взвода морски пехотинци са водят безследно изчезнали „по време на учение“.

— В Аляска ли?

Тухлата махна презрително с ръка.

— Има ли значение къде? Винаги казват „по време на учение“. Но не забравяй, че са били морски пехотинци, а не леваци, които не могат да направят и една лицева опора. Говори се, че са имали специалната задача да охраняват някаква научноизследователска станция и са ги избили.

— Военна научноизследователска станция? Такива има само покрай Беринговия пролив, нали?

— Не е била военна, а секретна. Близо до Норт Ридж. Не знам какво са правили. От трийсет години ЦРУ няма научноизследователски станции в Северния полярен кръг. Дори не си спомням кога затвориха последната. Както и да е. Никой не искаше да говори по този въпрос. И аз не настоях.

Чейни обмисли информацията и каза:

— В това може би има някаква логика.

Тухлата изсумтя и пак отпи от уискито.

— За теб може би.

— Представи си следното, Тухла. Научноизследователска станция на ЦРУ, която не трябва да бъде там. Добре. Но какво правят? Кой ги финансира? И защо Норт Ридж в Аляска е толкова важен, че да оправдае средствата?

— Не знам, по дяволите.

— Намерили са нещо.

— Какво?

— Нямам представа. Нещо, което искат да запазят в тайна. Но трябва да бъдат близо до него. Да го пазят. — Чейни бавно обиколи помещението. — В една и съща станция ли са били убити всичките морски пехотинци?

— Не. Изглежда има няколко станции — отговори Тухлата с тон, който показваше, че тази история не му харесва. — Там става нещо лошо, малкия. И всички мълчат. Някой властен човек трябва да им е затворил устата…

— И така, нападнати са няколко научноизследователски станции. Това означава, че нападателите са търсели нещо, но не са знаели къде да го намерят… Да, има известна логика. В станциите има нещо и някой го иска.

— Там няма чак толкова важни неща, синко. Ликвидирането на два взвода морски пехотинци може да бъде изтълкувано като открито военно действие. Ще ни накарат да отвърнем на удара, независимо срещу кого, и най-добрите момчета ще се наредят на опашка, за да се запишат доброволци, както стана по време на войната в Персийския залив.