Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Да. Момченцето беше премръзнало, но аз бързо направих заслон, стоплих го и го нахраних. И на другия ден го заведох при родителите му.

— И сега добре ли е?

Хънтър кимна.

— Да. Пишем си писма. Всичко е наред.

— Било е много трудно. Имам предвид да намериш дете в гората. Следите са били стари и отъпкани. Разчитал си на твърде малко неща. Трябвало е да се опиташ да разсъждаваш като момченцето.

— Да.

— И после?

Той сви рамене.

— Ами, после започнаха да ме викат, когато някой се изгуби. Обаждаха ми се и от други страни — Мексико, Канада. Далечният Север. От Запад. Случаите си приличаха, макар да имаха специфични особености. Намерих повечето от изгубилите се хора. Но за неколцина дойдох твърде късно.

— Какво изпитваш, когато не успееш? — попита Боби Джо и търпеливо зачака отговор.

Хънтър дълго мълча, после рече:

— Тежко е, когато закъснея и намеря трупа. Първия път, когато намерих мъртво дете, изпитах желание да се самоубия. И после всеки път чувствах същото.

— Сигурно — съгласи се тя, после се усмихна. — Много бих искала да мога да проследявам като теб. Но едва ли ще мога да усъвършенствам това умение. Ти имаш дарба. Роден си с тази способност.

— Може би. Не се замислям.

— Просто го правиш.

— Предполагам. Да, нещо такова — измънка Хънтър и погледна към професора.

Боби Джо дълго мълча, сетне се усмихна.

— Ти си странен човек, Хънтър. Изглежда не обичаш хората. Близостта им не ти е приятна. Но в същото време рискуваш живота си, за да ги спасиш. Защо?

Лицето му остана непроницаемо.

— Не знам. Предполагам, защото започвам да обичам онези, които намеря.

Ребека се наведе над масата, опитвайки се да привлече вниманието на доктора от ЦРУ. Висок, белокос и с аристократични маниери, Артър Хамилтън не вдигаше глава от разпечатката на ДНК.

— Докторе! Вие не ме слушате! Погледнете синтезираната матрица! Има нещо като… щит от молекули, които образуват защитен пласт, съдържащ актин, танин и о-актитин. Не сме виждали подобни репликационни способности. Дори при безгръбначните, които по рождение са имунизирани срещу канцерогени.

— И какво по-точно искате да кажете, Ребека?

Гласът на доктор Хамилтън беше успокояващ.

Тя изненадано го изгледа.

— Какво искам да кажа ли? — Ребека посочи разпечатката на ДНК. — Това показва, че съществото притежава уникална способност да активира инертните свързващи молекули, които се прилепват към протеините, включително към фибриногена 12 12 Фибриноген — белтъчно вещество в кръвната плазма, което при съсирване на кръвта се превръща във влакнеста съединителна тъкан. — Б.ред , и по този начин изграждат изключително устойчив мост за тромбоцитите 13 13 Тромбоцит — кръвна съставка, подпомагаща съсирването на кръвта. — Б.ред. . Всички системи работят заедно и ускоряват оздравяването, независимо къде е мястото на инфекцията или на раната. Сякаш цитоплазмата е специално създадена със свръхестествени целителни способности. Докторе, бих казала, че каквото и да представлява, съществото е напълно имунизирано срещу заболявания.

Хамилтън се втренчи в нея и бавно рече:

— Това са само предположения, Ребека.

— Но погледнете броя на левкоцитите! — Тя се разгорещи от спора! — Тази разпечатка, която е абсолютно точна, показва, че съществото има необикновената способност мигновено да проследява пътищата на инфекция. Не сме виждали такова нещо. Вижте синтезираните молекули! Степента на окисляване! Сцеплението на молекулите, за да се предотврати повторно проникване! Не сме виждали подобно нещо. Никога! Знам какво говоря. Това не са предположения!

Той се намръщи и разгледа разпечатката, после измърмори:

— Предполагам, че имате копия.

— Разбира се.

— Запазете ги — с подновен интерес добави Хамилтън и отново се съсредоточи върху листа. — Ще ми позволите ли и аз да направя анализ? Бих искал да обсъдим нещата утре сутринта, след като съпоставя разпадането на. Д-4 през Д-10, за да определя нивото на митозата 14 14 Митоза — клетъчно деление. — Б.ред. .

— Добре. До утре. Но до сутринта искам тази информация да е стигнала до доктор Типлър. Той трябва да знае с какво има работа.

— Разбира се. Лично ще се погрижа за това.

Ребека взе куфарчето си и тръгна към вратата.

— Има ли нещо, което ЦРУ може да направи за вас, докато сте в града? — попита Хамилтън.

— Не. Мога да се грижа за себе си.

— Да, разбира се.