Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Такакура.

Японецът се обърна.

Хънтър погледна слънцето.

— Не сме изминали и петнайсет километра, командире. Професорът няма да издържи. Пък и не можем да поискаме евакуация по радиопредавателя. Налага се пак да постъпим по същия начин.

Такакура се намръщи и го изгледа гневно. Но знаеше, че Хънтър има право. Японецът се бе провалил като командир и това бе наранило гордостта му. Беше повел хората, които зависеха от него и му вярваха, към сигурна смърт. Той наведе очи към земята и поклати глава.

— Но може би има начин да изкараме нощта — наблюдавайки го изпитателно, каза Хънтър и посочи неширока пукнатина в скалата, която трудно можеше да се нарече пещера. — Дупката е тясна. Можем да влезем един по един. Ще се вмъкнем там и ако съществото ни нападне, ще отвърнем с боеприпасите, които са ни останали. Може да помисли, че имаме още много патрони и да отстъпи. Бък има две гранати, а Тейлър — няколко пълнителя. А Боби Джо може да накара звяра да се разколебае. Смятам, че това е единственият изход, Такакура.

Японецът съсредоточено се замисли, после кимна.

— Хай.

Вмъкнаха се в тясната пещера и хапнаха, като се редуваха да стоят на пост на входа. Боби Джо се нахрани и застана на стража.

Стъмни се.

Хънтър завърза с въже Призрак в пещерата, защото знаеше, че след засадата от предишната нощ огромният вълк ще нападне съществото, веднага щом го види. А им беше необходим ред. Скоро чуха тихи стъпки, приближаващи се към тях.

— По дяволите — прошепна Хънтър. — Намира ни, където и да сме.

Той пръв видя звяра. Чудовището сякаш не се движеше. Но Хънтър различаваше всяко очертание в мрака и знаеше, че макар да изглежда неподвижно, съществото се придвижва. Беше наблюдавал и преди подобна тактика с безкрайно търпение. Не отместваше очи от обекта, в който се бе съсредоточил. И след десет минути или след десет часа забелязваше, че животното е помръднало един-два сантиметра встрани.

Сега разстоянието беше петдесет метра, но Хънтър знаеше, че ще улучи.

Той се прицели в сянката, затаи дъх и бавно натисна спусъка.

Експлозията в малката пещера беше оглушителна. И мигновено бе последвана от разярен рев. Силуетът се втурна нагоре по хълма. Членовете на екипа откриха огън с последните си боеприпаси. Ако бе успяла да улучи съществото, Боби Джо щеше да го повали, но мракът и заслепяващите изстрели на другите оръжия й попречиха. Хънтър разбра, че след няколко секунди чудовището отново ще ги нападне.

Той се обърна и видя малката раница на Бък. Хвърли пушката, отвори раницата, извади палатката и я накъса.

— Спрете огъня! — извика той, скочи към входа на пещерата и бързо завърза бялата мрежа против комари в двата й края.

В същия миг звярът атакува. Беше ужасен, разярен. Очите му горяха от омраза. Приближи се на три крачки и замахна. Хънтър се наведе и грамадната сивкава ръка разсече празното пространство. Дългите извити нокти изтръгнаха искри от кремъка. Хънтър отскочи встрани и извади ловджийския нож. Ръмжейки, съществото се втренчи в бялата мрежа и протегна лапа, за да я разкъса, но спря. Поколеба се, после отчаяно изръмжа, разтърси глава и погледна Хънтър. За миг приличаше по-скоро на човек, отколкото на чудовище. Изражението му беше интелигентно.

Хънтър издържа на погледа му.

Гледайки се в очите, двамата направиха няколко крачки покрай тънката бяла барикада. Съществото отчаяно кършеше ръце и ноктите му чаткаха. Хънтър здраво стискаше огромния ловджийски нож. Очите им блестяха предизвикателно.

Това беше най-странното стълкновение от всички. Човек и чудовище, разделени от нещо, което можеше да скъса дори дете. После съществото гневно изръмжа за последен път, обърна се с грациозността на тигър и изчезна.

За миг Хънтър остана вцепенен. Сетне пое дълбоко въздух и бавно отстъпи назад от крехката преграда. Всичко го гледаха с широко отворени очи и мълчаха. Бяха потресени.

Най-после Такакура попита:

— Би ли ни… обяснил какво стана?

Хънтър погледна Тейлър.

— Иди да пазиш на входа. Този път номерът мина, но не знам дали ще успее втори път. Съмнявам се. — Хънтър седна и впери поглед във влажния варовик. — Знаеш ли как се убива тигър?

Такакура поклати глава.

— Ловците взимат парче бял плат, опъват го и го завързват за дърветата в гората във формата на буквата V. Всяка страна е дълга около осемстотин метра. Височината е само метър. С помощта на слонове и викачи вкарват тигъра в очертанията на плата и го убиват.