Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Защото с Лау трябваше да се занимава Агенцията по наркотиците. — Черепа замахна с писалката, с която си играеше, сякаш не го беше грижа за това. — Юридически спорове… Такива неща.

— Лау беше известен и като беглец от правосъдието, шефе.

— Тогава мястото му е било при нашите хора от Програмата за бегълците — каза Винсент и изведнъж стана сериозен. — По дяволите, Чейни, ти се занимаваш с разузнаване и контраразузнаване. Трябваше да разследваш дали в бандите, търгуващи с хероин в Златния триъгълник, има американски агент под прикритие, а не да преследваш проклетия Лау. Ако не беше използвал творческите си способности в седмичните доклади, щях да ти потърся отговорност много по-рано. И за да влошат нещата, от ФБР твърдят, че си нарушил правата на Лау, защото си го разпитвал твърде грубо, опитвайки се да го накараш да изпее връзките си. Освен това, като връх на всичко, дори не си му прочел правата. Говорят, че си провалил целия арест и сега не можем да му отправим обвинения. Искат официално разследване.

Чейни не показа с нищо чувствата си. Приближи се до бюрото и докосна табелката от черно дърво, на която с позлатени букви бе написано: „Ханк Винсент, следовател“.

— Не е необходимо да предявяваме обвинения към Лау за това престъпление. Той бяга от правосъдието. Има три други федерални присъди. Ако не беше избягал от Ломпок, щеше да излежи петдесет години, без право на обжалване. И ще го направи, веднага щом го върна там. Признавам, че го разпитвах сам и може да съм забравил да прочета правата му, но сега знаем имената на всичките му връзки в Америка. — Чейни се поколеба, после сви рамене. — Можем да направим голям удар с тази информация, шефе. Всичко беше изпипано.

Черепа скръсти ръце.

— По дяволите, той оказа съпротива при ареста — добави Чейни.

— Аха. Ще се погрижа за онези от ФБР, Чейни. Ще им кажа, че няма да извършим разследване по член 31 от Наказателния кодекс, и ако това не им хареса, могат да ме целунат отзад. — Винсент прегледа няколко папки. — Добре. Имам друга задача за теб. Искам веднага да се заловиш с нея.

Чейни не каза нищо. Един от навиците му, когато се намираше в присъствието на шефове, беше да говори колкото е възможно по-малко. Той смяташе, че е по-трудно да се злепоставиш, когато мълчиш, макар често да се движеше на ръба между предпазливостта и грубостта.

— Ами, работата е следната — рече Черепа и отвори една папка. — Изглежда в Аляска има инцидент с военните и…

— Армията? — Чейни вдигна глава. Не можа да прикрие изненадата си. — Те имат свои следователи. Какво общо има това с нас?

— Просто ме изслушай — нетърпеливо каза Черепа. — Няколко засекретени станции имат сериозни неприятности. Убити хора. Искам да разследваш случая.

— Но защо аз? Защо ние, по дяволите?

Винсент не отговори, после бавно стана и погледна през прозореца зад бюрото. В далечината Чейни видя потока от коли по магистралата, която минаваше зад сградата.

— Защото неколцина от нашите приятели в Конгреса са обезпокоени от слух, според който в научноизследователските станции се извършват тайни експерименти с биологично оръжие. Това не влиза в пълномощията на ФБР. Нито в нашите. Но Конгресът иска ние да поемем разследването.

— И ти искаш аз да се заема с тази задача?

— Да.

В тази история имаше нещо, което никак не допадаше на Чейни.

— И какво по-точно трябва да разследвам? Не знам нищо за биологичните оръжия. Не бих различил грипен вирус от ебола. Може да разследвам цяла година в Аляска и пак да не открия нищо, което…

— Ще работиш във Вашингтон.

Чейни не скри изненадата си.

— Вашингтон — бавно повтори той и се вгледа изпитателно в помръкналото лице на Черепа. — Какво става тук, шефе?

Винсент дълго мълча.

— Чейни, ако някой използва държавната хазна, за да разработва незаконно биологични оръжия, това означава, че в тази тайна дейност са замесени хора от най-високите етажи на властта. Това противоречи не само на американските закони, но и на Споразумението на Обединените нации от 1972 година, с което се забранява разработването на такива оръжейни системи. Предполагам, че разбираш какви могат да бъдат последиците.

По гърба на Чейни полазиха ледени тръпки.

— Да, разбирам. Искаш да разследвам Пентагона, Съвета за национална сигурност и ЦРУ, за да узная дали извършват тайни операции в пряко нарушение на законите и международните споразумения, така ли?

Черепа кимна.

— Добре — продължи Чейни. — Но ще трябва да изляза извън процедурата. Искам неограничено финансиране и собствен екип. Всичките си сътрудници ще избера лично. Ще се нуждая и от писмено разрешение да пътувам навсякъде. Следователите във всеки окръг да бъдат инструктирани да ми оказват съдействие, каквито и да са заповедите ми. И без да се обиждаш, шефе, но държа всичко това да бъде написано черно на бяло. Инак възложи задачата на друг. Това са изискванията ми. Съзнавам какво искаш от мен.