Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Наричай ме само Хънтър.

Японецът кимна, сетне продължи:

— Хай. Казах на Хънтър, че ти също си следотърсач и можеш да му помагаш.

— Какво ви е известно за следотърсачеството? — търпеливо попита Хънтър.

Гласът на Боби Джо беше младежки и уверен.

— Знам кой сте, господин…

— Само Хънтър.

— Добре. Знам кой си, Хънтър. Следя работата ти, но откровено признавам, че не съм добра колкото теб. Обучавана съм пет години. И от малка ходя на лов. Затова, макар да не съм толкова добра, разбирам от тези неща и не правя глупави грешки. И бих искала да ти се харесам — без да се усмихва, добави тя.

Хънтър я погледна изпитателно.

— Добре. Колко пръста има мечката?

— Пет.

— А вълкът?

— Пет.

— По какво се различава койотът от вълка?

— Вълкът има по-големи задни лапи и нокътят на показалеца не оставя отпечатък.

— По какво се различават движенията на мечката от тези на кугуара?

— Мечката броди напосоки. Няма определена пътека, а само територия. Кугуарът се придвижва в кръг. Обикновено осемдесет километра в диаметър.

— Добре. А каква е разликата, когато ги проследяваш?

— Можеш да предположиш къде е кугуарът, защото обикновено стои на високо. Ако изгубиш следата, трябва да кръстосваш хребета, докато я намериш. Но ако изгубиш дирите на мечката, трябва да се движиш в кръг, като всеки път разширяваш диаметъра.

Хънтър кимна. Да, много я биваше.

— А как ще разбереш дали човекът е вървял наляво, или надясно?

— Има най-малко петнайсет различни вида отпечатъци от натиска, упражнен върху почвата — уверено отговори тя. — Но общо взето, ако човекът се движи надясно, отпечатъкът ще бъде по-дълбок от лявата страна. Той се изтласква в противоположната посока, затова там отпечатъкът ще бъде по-вдлъбнат. И обратно.

— Ами ако следата върви по склон?

— Ако склонът се спуска наляво, а човекът се е движил надясно, тогава следата ще е по-дълбока в дясната си част. И обратно.

Хънтър бе смаян от знанията й, но се опита да не го покаже.

— А как кръстосваш?

— Ако ми кажеш да кръстосвам, ще тръгна пред теб. Ако ти се движиш на юг, аз ще вървя на изток и на запад, опитвайки се да намеря някакъв знак, който да покаже смяна на посоката.

— А какво е странично придвижване?

— Странично придвижване е, когато се движиш успоредно на следата. Слънцето е зад гърба ти, за да можеш да забележиш и най-леките вдлъбнатини. Обикновено се прилага, когато почвата е твърда или скалиста и отпечатъците са бледи. Най-важното е да се движиш така, че слънцето да е под ъгъл, който осветява добре следата. — Тя млъкна и намести тежката снайперова пушка. Хънтър остана поразен от лекотата, с която Боби Джо боравеше с оръжието. — За проследяването се изисква много практика. Научих се да го правя, още когато бях дете.

— Сигурно. И какво си проследявала?

— Мечка, кугуар, койот, вълк и лос. Почти всичко.

— А напоследък?

— Напоследък… — Очите й безизразно се спряха върху него. — Проследявам и убивам хора, Хънтър.

Той я погледна изпитателно. Знаеше, че ще прецени способностите й, когато я види как работи. Искаше да разбере дали Боби Джо може да установи откога са оставени следите и дали е достатъчно наблюдателна. Но тя очевидно знаеше основните неща.

— Добре. Един последен въпрос. Как ще разбереш, че си близо до змия, когато не я виждаш?

Боби Джо присви очи.

— Можеш… да…

Хънтър търпеливо чакаше. Изпитателният поглед на Такакура се стрелкаше ту към него, ту към Боби Джо.

— Не знам, Хънтър — смело отговори тя.

Той кимна и затегна ремъка на пушката си, после се обърна към японеца.

— Боби Джо може да върви отпред с мен. Само кажи на хората си да стоят достатъчно далеч, за да не утъпчат следите, преди да съм ги разгледал. Съгласен ли си?

Командирът кимна.

— Разбира се. Но ще се движим близо до теб в случай, че се натъкнем на звяра.

— Да вървим — обърна се Хънтър към Боби Джо и започна да се спуска по склона.

Тя тръгна след него, като стъпваше предпазливо. Изминаха половината път до базата и Боби Джо попита:

— Как да разбера кога съм близо до змия?

Хънтър вдигна глава.

— Не можеш да разбереш. Змията ти казва.

Времето беше необичайно горещо и докато вървеше по следите от нокти върху камъните, Хънтър почувства, че кръвта му кипва от прилива на адреналин.

Когато стигна до дъното на клисурата, той вече се бе превърнал в управлявано от първични инстинкти същество, съсредоточено единствено върху проследяването, и смътно съзнаваше, че Боби Джо върви след него.