Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Добре. Да процедираме по този начин. Вид — Хомо сапиенс . Възраст една седмица.

Настъпи мълчание.

— Е, не стигнахме много далеч — отбеляза Ребека. — Погледни. Пет единични нокти. Големи. Петте израстъка напомнят на нещо като ходило на вид, сроден на Хомо сапиенс. Но това е малко вероятно. Тогава кой друг вид има пет израстъка?

Джина не се замисли. Не беше необходимо.

— Хомо хабилис, Хомо рудолфезис и Хомо еректус 8 8 Homo rudolfesis — предполага се един от първите представители на вида Homo, останките му са открити край езеро Рудолф в Кения; Homo habilis (сръчен човек) — находките са отпреди повече от 2 милиона години; Homo erectus (изправен човек) — съществувал преди около 1,5 милиона години. — Б.ред. . Както и мечките — гризли, кодиак, кафявите и черните. А, да, и повечето дребни сухоземни бозайници като лакомеца, миещата мечка, катерицата, бодливото прасе, бобъра, водният пор, скунксът, язовецът…

— Ясно — прекъсна я Ребека. — Разбрах.

Двете се умълчаха.

— Ето какво ще направим — каза Ребека. — Знаем какво не е онова същество, нали? Затова ще започнем от нулата и ще предположим, че е непознат вид.

— Както би постъпил професорът.

— Да, точно така. Ще проверим дали по гипса не е останало нещо. Ако намерим косъм или следи от хемоглобин, ще можем да изготвим профил на ДНК. После ще мислим как да го класифицираме.

— Добре, да действаме по процедурата — съгласи се Джина.

— Да. Така казва и докторът. Но задачата е спешна, затова трябва да зарежем останалото. Ако намерим парченце от онова същество, дори да е колкото зрънце, ще разберем всичко за него.

— Чейни!

Чейни спеше на бюрото в кабинета си в сградата на Военната прокуратура във Вашингтон. Той отвори кървясалите си очи и видя шефа си — Ханк Винсент или Черепа, както го наричаха заради безмилостното му изражение. В ръката си Черепа държеше разходна квитанция, смачкана на топка.

— О, по дяволите — измънка Чейни.

Десетината следователи, наобиколили бюрото му, изведнъж се сетиха, че имат работа другаде и се разпръснаха в различни посоки. Със завидно спокойствие Чейни каза:

— Хей, шефе, тъкмо се канех да поговорим за онези малки…

Черепа размаха квитанцията пред лицето му.

— Искам да ми обясниш как е възможно да изхарчиш пет хиляди долара за бензин само за месец, и то без да напускаш града. Искам да чуя отговора ти. Сигурно ще бъде класически.

— Пътни разходи, шефе.

— Пътни разходи? — Черепа се вторачи в него така, сякаш за пръв път чуваше думите. — Пътни разходи? Това ли е най-доброто оправдание, което можа да измислиш? Ела в кабинета ми.

Без да дочака отговор, Ханк Винсент се обърна.

Чейни бавно се надигна и направи неуспешен опит да оправи вратовръзката си. Колегите шепнешком му пожелаха успех. Той влезе в кабинета на Винсент и безшумно затвори вратата. Застана пред шефа си със скръстени ръце и изпълнен с достойнство, впери взор в него. След миг Черепа поклати глава. Устните му се разтеглиха в лека усмивка. Той хвърли квитанцията на бюрото си и се облегна назад.

— Така значи, пътни разходи. Ако не се лъжа миналата седмица ти разби онзи картел, нали, Чейни? Успя да арестуваш Лау Тай, докато осъществяваше една от най-доходните си сделки.

Чейни кимна, после, когато Черепа взе друга фактура, отмести поглед встрани.

— Тук пише, че преди шест седмици си изчерпал сумата, предвидена за информатори. Откога работиш по случая?

— От шест месеца, сър.

— Тогава как подкупваше информаторите си през последния месец, за да разбереш къде ще се извърши сделката?

След кратка пауза Чейни отговори:

— Ами, шефе, разчитах на творческите си способности и изобретателност. Както би трябвало да правим.

Черепа се усмихна.

— Да, Чейни, обзалагам се, че си постъпил нестандартно. Онова беше театър за пред колегите ти. Направих го, защото всички знаят какво си сторил и не искам да последват примера ти. Поел си голям риск, Чейни. Но се справи. И само благодарение на информаторите си по улиците. Малцина от колегите ти имат толкова много връзки. Това е потънало в забрава изкуство. Ето защо човек като теб може да рискува и да спечели. Но останалите дори не се опитват. Е, някои може и да са готови. Но се боя, че ще изхарчат парите, и пак няма да хванат престъпника. И тогава ще се наложи да ги уволня. Защото няма да мога да прикрия гафа им.

Черепа зачака, но Чейни мълчеше.

— Знаеш ли, имах неприятности с ареста на Лау.

— Неприятности? Защо? Акцията беше успешна.