Джеймс Хъгинс - Хънтър

Мадъкс се замисли върху казаното, без да сваля очи от Хънтър.

— Добре, господин Хънтър. Предполагам, че екипът ще пристигне рано сутринта. И после можете да тръгнете веднага. — Полковникът се приближи до масата и добави: — А сега ще ви дам да разгледате нещо.

Той взе гипсова отливка от отпечатъците на съществото и внимателно я подаде на Хънтър, който я сложи на масата. Професор Типлър извади очилата от джоба на елека си и се наведе напред, за да я разгледа по-добре.

Тримата впериха очи в отливката.

— Е, какво мислите? — попита Мадъкс. — Това сигурно ще ви разкрие повече неща от снимките.

Хънтър прокара пръсти по гипса.

— Колко време е минало от атаката до взимането на отпечатъка?

— Около шест часа.

— Какви са били атмосферните условия?

— Сухо време.

— Вятър?

Мадъкс се замисли.

— Смятам, че относително умерен.

— Каква е била почвата, от която са взети отпечатъците? Пясък, кал или глина?

— Мисля, че от обикновена пръст. — Мадъкс изглеждаше притеснен. — Защо питате? А, да, спомням си какво казахте за времето, стареенето, ерозията и как тези неща влияят на отпечатъците. Но сега, след като отблизо видяхте отливката, сигурно имате представа с какво имаме работа.

Типлър загрижено погледна Хънтър.

— Какво ще кажете, господа? — настоя Мадъкс. Притеснението му се превръщаше в нервност.

Хънтър въздъхна и поклати глава.

— Приличат малко на стъпки на тигър. Но съществото стъпва първо на пета, като човек. Обикновено, когато оставят следи, животните се движат с обичайната си бавна скорост. Но това същество се е движило бързо. Тичало е. Вероятно е мъжко, защото мъжките стъпват повече на външната страна на ходилата си, докато женските отпускат тежестта си на вътрешната част. И не е много старо, защото следите не криволичат.

— Как разбрахте възрастта по отпечатъците?

— Сложно е за обяснение. Нужни са години практика, за да можете да разчитате възрастта на животното по следите. Не е необходимо да ви обяснявам. Но съм убеден, че това същество е на не повече от пет-шест години.

— И още ли нямате представа какво е?

— Не.

Полковникът беше леко стъписан.

— Но сигурно вече имате някакви предположения.

Хънтър се замисли.

— Знам как се придвижва. И как разсъждава. Как атакува. Как убива. Знам, че борави с дясната ръка и съм сигурен във възрастта му. Тежи около сто и петдесет килограма. Силно е, бързо и опасно. Но не знам какъв вид е.

— Но нали преди казахте, че следите приличат на мечешките?

— Не са на мечка. Казах, че напомнят на човешки. Знам, че не е тигър. От друга страна, не разбирам как е възможно да бъде човек, защото никое човешко същество няма такава широка крачка. Мисля, че не съм виждал такова животно.

Типлър на свой ред взе отливката, разгледа я и се обърна към Мадъкс.

— Полковник — каза той, — бихте ли изпратили тази отливка в института, където можем да анализираме извивките? Отпечатъкът е идеално възстановен и моите хора вероятно ще открият нещо важно, останало незабелязано по време на обикновеното визуално проучване.

— Нямам нищо против, професоре.

Полковникът видимо се притесняваше от загадката. Той започна да крачи насам-натам и когато отново заговори, в тона му се долови решителност.

— И така, господа, специалният екип за бързо реагиране ще пристигне на зазоряване. Но след като твърдите, че времето е такъв важен фактор, ще променя заповедите. Ще се срещнете в първата база, която беше разрушена. Оттам ще отлетите за втората и третата станции, за да изучите навиците на съществото. А после, господин Хънтър, вие ще имате задачата да го проследите.

Хънтър поклати глава.

— Закарайте ни направо в третата база. Следите в първите две станции ще бъдат безполезни. Кога е била нападната последната станция?

— Преди двайсет и четири часа.

— Има ли оцелели?

— Не — беше краткият отговор.

Типлър се намръщи.

— Полковник, сигурно сте засилили охраната на онези станции — каза той, — и сте докарали още хора, оръжия и апаратура за наблюдение. Защо онова същество още е живо?

— Изглежда… — Мадъкс наведе глава и докосна снимка, на която се виждаше червена плът върху белия сняг, — съществото… разбира разни неща.

— Какви неща?

— Да, животното сякаш разбира тактиката ни. — Полковникът не вдигна глава, докато говореше. — Изглежда знае как да проникне през охраната ни. Ясни са му неща като смяната на патрула и разположението на постовете. Явно наблюдава мястото, преди да атакува. И първо премахва наблюдателните постове. Не се промъква покрай тях, а ги убива. Едва тогава влиза в двора на станцията.