Джеймс Хъгинс - Хънтър

Типлър се засмя.

— Оценявам загрижеността ти, Натаниъл. Винаги си взимал присърце интересите ми, подкрепял си ме и никога не си ме разочаровал. Но въпросът е решен. Ще те придружавам на това пътешествие. — Типлър издържа на погледа на Хънтър и се наведе напред, явно осенен от някаква идея. — Разбираш ли с какво може да си имаме работа, момчето ми? Представяш ли си?

Хънтър не мигна.

— Имаме работа с убиец, професоре. Съществото може бързо да погуби някой от нас. — Тонът на Хънтър стана по-мек. — Животното не се плаши от оръжия или от много хора. И мисля, че не можем да му устроим клопка, нито засада. Каквото и да представлява, онова същество е вероятно най-ефикасната машина за смърт на земята. И ние ще бъдем сами на негова територия. Ако животното ни нападне, едва ли ще останем живи, докато пристигнат подкрепления. Затова, преди да тръгнеш в планината, се приготви да умреш.

Типлър показа твърдостта си.

— Разбирам, Натаниъл. Но аз съм съпричастен към тази експедиция — засмя се професорът. — Пък и приключението може да е последното в живота ми. Не отказвай на един старец последното удоволствие.

Хънтър наведе глава. Едва забележимо стисна челюсти и кимна.

— Добре — добави Типлър и плесна с ръце. — Въпросът е уреден. А сега, къде е голямото ти „куче“?

— Навън — отговори Хънтър, усмихна се и поклати глава.

Типлър се засмя, стана и се приближи до двойните врати. Излезе и всички чуха гласа му. Хънтър погледна през прозореца и видя как Призрак се изправи на задните си лапи и близна лицето на професора.

Типлър бе помогнал на Хънтър навремето да спаси от гладна смърт Призрак. Професорът му бе дал безплатно лекарства и витамини и бе излекувал раните на вълчето. А когато Призрак се разболя, Типлър го прибра в дома си, докато вълкът се оправи от инфекцията.

В продължение на шест седмици професорът бдеше над вълка и понякога му инжектираше необходимите дози физиологичен разтвор. Но накрая Призрак бе спасен не от науката, а от собствената си издръжливост и необикновената си воля. Вълкът отказа да умре, когато агонията и природата го тласкаха към смъртта. И след три седмици се изправи на немощните си крака.

Хънтър гледаше как Типлър се смее, докато се боричка с вълка. Знаеше, че животинското съзнание на Призрак не е забравило грижите и вниманието. Освен Хънтър, възрастният мъж беше единственият, който можеше да докосва огромния вълк.

После Хънтър започна да мисли за други неща. По-неприятни.

Нахрани се и стана.

— И така, да се залавяме за работа — каза той и кимна.

— Съществото се придвижва по права линия на юг. — Мадъкс използваше лазерен показалец и топографска карта. — Нашите следотърсачи ни казаха, че е минало през прохода Анактувик и е стигнало до планина Ендикът. После е продължило на юг. Там някъде са изгубили следите му.

Той посочи дефилето Систанч, намиращо се на около километър и половина от прохода.

Екипът още не беше пристигнал. Хънтър огледа стаята.

— Смятате да изпратите професора и мен сами там, в планината, така ли? — тихо попита той.

— Досега не сме използвали такъв екип, Хънтър. Както знаете, бяхме принудени да ги съберем от всички краища на света. Ще си позволя да повторя, че те са най-добрите в професията си. Всеки е усъвършенствал определено умение. Те са войници, но и способни следотърсачи.

Хънтър го изгледа втренчено, без да каже нищо. Типлър се засмя и рече:

— Говорите така, сякаш сте извършили подвиг, за да съберете такъв екип, полковник. Толкова ли беше трудно да го направите?

— О, съвсем не — убедително отговори Мадъкс. — Ние разполагаме с най-добрите хора в света, господа. Не забравяйте, че говорим за американски военни. Но необикновените събития през последната седмица предизвикаха смут и… за всеки случай включихме един-двама чужденци в екипа. Това е само предпазна мярка и няма да повлияе на единността на екипа, нито на взимането на решения.

— Кога ще пристигнат? — попита Хънтър.

— Ами… Защо питате?

— Защото следите остаряват. Почвата е твърда и лесна за проследяване. Но скоро ще настъпи ерозия. Влошаване. И съдейки по снимките, следите вече имат извивки с формата на буквата „S“, което ще затрудни още повече разчитането им. Освен това, много от тях ще бъдат покрити с листа и клонки. В планината има големи температурни амплитуди, които ще направят следите още по-неясни. Ако искате да издиря онова същество, трябва да тръгнем колкото е възможно по-скоро. Всеки ден забавяне ще усложни нещата.