Джеймс Хъгинс - Хънтър

Той приклекна, без да изпуска от поглед скалната стена и реши да чака. Но факлите щяха да горят още петнайсет минути. Не, Хънтър трябваше да намери чудовището и да го измъкне навън. И после трябваше да оцелее след първата зашеметяваща атака и да се опита да го изтласка към тунела, където другите да могат да стрелят, без да си пречат един на друг.

Скалният перваз се извиси застрашително пред него. Отвъд цареше мрак.

Хънтър хладнокръвно продължи да чака. Ако звярът дебнеше от другата страна на скалата, бездействието може би щеше да го изнерви и да го принуди да стане невнимателен.

Секундите минаваха. От челото на Хънтър се стичаше пот.

Но звярът не се появяваше.

Хънтър се надигна, присви очи и се приближи до ъгъла. После спря. Косите му се изправиха, когато видя пропастта — стръмна и страшна.

Той продължи да се промъква напред. Ако съществото не беше от другата страна на скалния перваз, това щеше да означава, че инстинктите на Хънтър са го подвели. И тогава нямаше да знае какво да направи. Той бързо направи три крачки.

Стигна до ръба, зад който властваше мрак, приклекна и насочи пушката. Експлозията беше оглушителна и зашеметяваща. След няколко секунди Хънтър разбра, че там няма нищо.

Не…

Съществото беше там.

Хънтър бе убеден в това, подобно на човек, който усеща симптомите на позната болест. Но не показа увереността си и продължи да върви напред, преструвайки се, че е объркан и озадачен.

Направи десетина крачки, озова се в порутена ниша — пещера с купол, откъдето бавно се ронеха камъни — и видя няколко вероятни скривалища. Мигновено реши да се довери на инстинкта си, защото ако не атакуваше от засада, съществото щеше да връхлети отгоре.

Хънтър се обърна с гръб към пещерата и направи още една крачка.

Сетне още две.

Три.

Нищо. Той стисна зъби. Знаеше, че съществото ще се възползва от слабостта, затова реши да чака.

Направи още една крачка и пред него застрашително се извиси скалния перваз. И изведнъж почувства вълнение, което не можа да потисне.

Приведено и вдигнало ръце, съществото се промъкваше към него и злобно се усмихваше.

Хънтър изкрещя, вдигна пушката и стреля право в гърдите му. Чудовището изрева от ярост и замахна, но той вече бе скочил към един полегат камък, намиращ се на три метра под перваза. Хънтър падна и се претърколи.

Останалите откриха огън, обсипвайки скалната издатина с градушка от огромни куршуми, които раздробиха камъка и сякаш отблъснаха съществото. Едва когато спряха, за да презаредят, чудовището скочи от скалата, прелетя през тунела, блъсна се в отсрещната стена, оттласна се и с ужасяващ трясък тупна до Чейни.

Следователят изкрещя и вдигна пушката, но звярът я изби от ръцете му, строши приклада и го блъсна. Разгневен, Хънтър трескаво смени пълнителя и се изправи.

В същия миг Тухлата стреля и улучи съществото, което се дръпна назад, сетне отвърна на атаката, като светкавично замахна с дясната си ръка. Дългите криви нокти се впиха в плътта на Тухлата, който падна. Лицето му беше издрано до костта. От раните бликна кръв.

Хънтър видя, че чудовището е тежко ранено и отново стреля. Боби Джо и Такакура също стреляха и тунелът се освети от ярки пламъци.

Залитайки и ревейки, съществото нададе оглушителен вой от болка, после мълниеносно се обърна и нападна Такакура.

Японецът очакваше атаката и я предотврати още в зародиш. Хвърли се на земята, претърколи се, избягвайки удара, стана, извади сабята и разсече гърба на звяра. Макар и ранено, чудовището отново се завъртя, протегна ръка и остави дълбоки бразди на гърдите на Такакура. Японецът извика от ярост и се свлече на колене. Лицето му се изкриви от болка, но той отново замахна със сабята. Острието разпори гръдния кош на съществото и от разреза бликна кръв.

Следващият куршум на Хънтър го улучи в гърдите и го запрати към Боби Джо. Макар и залитайки, съществото се опита да я удари, но тя с лекота отстъпи встрани и стреля. Всеки куршум пронизваше плътта му и предизвикваше вулкан от кръв и плът. Със свирепостта на тигър чудовището разкъса бронежилетката на Боби Джо и я хвърли високо във въздуха.

Хънтър отново го уцели няколко пъти. Всяка рана би била смъртоносна, ако съществото не притежаваше неизчерпаема жизненост. Боби Джо се съвзе, откри огън и битката продължи. Звярът залиташе, навеждаше се и се изправяше, ревейки предизвикателно.

Ръцете му бяха вдигнати, зъбатата уста — отворена, а воят — гръмогласен. После изведнъж сякаш взе решение, обърна се, прескочи един голям камък и изчезна в мрака.