Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Господи, Хънтър — прошепна тя. — Всички ще умрем.

— Съществото ще умре, Боби.

Тя преглътна с усилие.

— Откъде знаеш?

— Знам, миличка.

— Кажи ми, защото ми е нужен кураж.

Той я погледна и се усмихна. Сетне протегна ръка напред и докосна камъка. Дръпна пръсти и видя, че са изцапани с кръвта на съществото.

— Кръвта е светла, Боби. Засегната е артерия и раната не зараства бързо, както преди. Най-сетне го изтощихме. Да, чудовището губи сили. Вероятно умира. Но въпреки това трябва да го довършим. А звярът няма да се предаде лесно.

Боби Джо се отдалечи от стената и стисна снайперовата пушка, чиято тежест най-после бе започнала да я изморява.

— Тогава… да го довършим — каза тя. — Преди то да ни е довършило.

Хънтър кимна с усмивка.

— Какво те е направило така непреклонна?

Боби Джо се усмихна уморено.

— Сигурно компанията, с която се движа напоследък.

Чейни спря и припряно избърса потта от челото си.

В тунела беше адски задушно. Униформата му беше мокра и потъмняла от потта. Кръвта се процеждаше от раненото му чело. Беше го ударило парче от приклада, когато чудовището бе сграбчило пушката му. Но макар и кървяща, раната не му пречеше, затова той продължи да върви.

Такакура внимателно оглеждаше наоколо. Чейни се опита набързо да оправи дрехите си, но бойното му облекло беше толкова разкъсано и раздърпано, че това беше невъзможно. Той махна с ръка от отчаяние.

— Майната му. Не си заслужава…

Изведнъж зад Такакура се протегнаха ръце, появили се от най-тъмния ъгъл на една скална пукнатина. Демоничните нокти се приближиха само на няколко сантиметра от нищо неподозиращия японец.

Чейни мигновено вдигна пушката си, но думите заседнаха в гърлото му от ужас. Не знаеше дали да извика на Такакура да отскочи, или да рискува и да стреля. Но японецът усети присъствието на съществото, хвърли се на земята и се претърколи.

Изстрелът на Чейни освети тунела. Лицето на съществото беше изкривено в ужасяваща гримаса. После и Такакура стреля. В следващата секунда, обзето от праисторическа ярост, чудовището изскочи от мрака и светкавично се озова до тях.

Ревът му беше невероятно мощен. Звуковата вълна блъсна Чейни в лицето и гърдите. Пушката му отново изгърмя.

Съществото изби оръжието от ръцете на Такакура, но той замахна със сабята. Удари го с всичка сила в гърдите. Бликна кръв.

Чейни извика и японецът подскочи и заби дълбоко острието в огромната, мускулеста гръд на звяра, върхът се показа от гърба.

Ударът беше майсторски. Сетне, без да губи време, за да оцени съвършенството на уменията си, Такакура изкрещя и злобно завъртя сабята. Извади я и отново наръга съществото. Чейни най-сетне презареди и изстреля още два куршума в гърба на чудовището.

Такакура отново се хвърли напред и замахна към рамото му, но звярът се съвзе, връхлетя върху японеца и изби сабята от ръцете му.

Дясната му ръка сграбчи Такакура за врата, а лявата блъсна Чейни. После съществото остави Чейни и се съсредоточи върху Такакура. Заби дълбоко дългите си криви нокти в гърдите му.

Чейни разбра, че японецът ще умре.

Следователят вече познаваше невероятната бързина на съществото, затова скочи и хукна да бяга, колкото му държат краката. Знаеше, че револверът още е в него и се замисли дали да не се обърне и да изстреля останалите патрони, но осъзна, че е безсмислено. Изведнъж почувства немощ, влезе, залитайки в централната пещера, подхлъзна се, падна надолу по склона и се строполи върху купчина кости, които издраха кожата му като хиляди остри нокти.

Той се обърна и видя, че съществото победоносно стои на върха на склона. Гневните му червени очи отразяваха страховитата ярост, подтиквала чудовището да убива безмилостно толкова много пъти.

Настъпи абсолютна тишина.

Чейни отказа да се предаде на страха и стана.

Звярът се усмихна.

После бавно започна да слиза по склона.

Само за част от секундата Чейни забеляза кървящите му рани, чудовищното тяло, отдалечените един от друг зъби и дългите, извити нокти. Не погледна втори път тържествуващите очи, които се бяха впили в него.

Чейни вдигна ръка и натисна спусъка на револвера. Блеснаха две експлозии. Втората пламна зад съществото и го блъсна напред.

Звярът изрева и описа дъга във въздуха. Прелетя покрай Чейни, падна на земята, претърколи се и тупна върху купчина бели кости. Чейни инстинктивно се наведе, после се обърна, за да стреля.

Но чудовището бе изчезнало сред отломките.