Джеймс Хъгинс - Хънтър

Падна и в същия миг скочи, връхлитайки върху Хънтър, който обаче успя да се дръпне. Макар че беше тежко ранен, звярът не бе загубил бързината си.

Хънтър не мислеше за Боби Джо, нито за Чейни. Приклекна като боксьор и зачака.

Чудовището преодоля разстоянието помежду им с три бързи, огромни крачки. Дори зъбите му горяха. Представляваше ужасно въплъщение на смъртта. Гневните му червени очи със смъртоносна закана се втренчиха в Хънтър. Хънтър изчака до последната секунда, когато димящите маймунски ръце се протегнаха да го придърпат към зиналата паст.

Той скочи и с всичка сила се блъсна в съществото, като в същия миг заби ножа. Острието потъна в гърдите на звяра. Хънтър мигновено пусна дръжката, за да избегне чудовищните ръце. За миг имаше чувството, че съществото ще изтръгне ръцете му от ставите. Хънтър се съпротивляваше с всички сили. Дръпна се назад и дългите, криви нокти оставиха дълбоки бразди по гърба му, после се впиха в мускулите. След миг се озова прострян на прашната, студена земя. Беше зашеметен, но жив и се опита да запази съзнание.

Претърколи се и видя, че съществото е паднало по лице и протяга ръка към забития в гърдите му нож. Дръпна дръжката и го извади. Сетне, макар и по-бавно отпреди, стана.

Хънтър се изправи, за да посрещне атаката.

Нефтените пламъци нагорещяваха въздуха и той се виеше на талази. Хънтър погледна чудовището и видя, че примката още е на врата му.

Трябваше да направи още един, последен ход…

Той пристъпи напред, очаквайки реакцията на съществото. Пръстите с дълги, криви нокти замахнаха на десетина сантиметра от лицето му. Хънтър веднага скочи и сграбчи края на жицата.

Мигновено се обърна и с всичка сила дръпна звяра. Движението запрати съществото към горящото езеро. Чудовището се сгромоляса в нефта и изрева от болка. Хънтър извади от колана си граната и издърпа предпазната капачка.

Ревейки, звярът се надигна.

Олюлявайки се и виейки, сякаш разбираше какво става, съществото се съвзе за миг и се съсредоточи върху Хънтър. В червените му очи блестеше неизмерима омраза. Изръмжа и направи крачка напред.

Хънтър хвърли гранатата и отскочи назад. Падна, претърколи се и се скри зад купчина кости. В следващия миг гранатата избухна.

Маневрата спаси живота му. Експлозията обля мястото, където бе стоял, в горящ нефт, който освети като мълния пещерата. Хънтър отново скочи, запази равновесие и намери прикритие зад друга могила от скелети.

Внезапно подземен гръм разтърси пещерата и сталагмитите с трясък се строшиха върху камъните. Тътенът отекна в скалите и продължи, докато сводът потрепери и се сгромоляса.

Втрещен, Хънтър невярващо поклати глава и се обърна.

Само след няколко секунди пламъците обхванаха цялата пещера и се извисиха спираловидно. Костите и черепите почерняха.

Хънтър не можеше да откъсне поглед от горящия паметник на мрачната, жестока империя. Но изведнъж вниманието му беше привлечено от нещо друго.

В пламъците се размърда червено-черен силует.

Хънтър не повярва на очите си.

Съществото отмъстително се надигна от горящия ад. Още се бореше да оцелее, да атакува и да убива. Изправи се сред пламъците, успя да направи една крачка, после се спъна и падна на колене.

Хънтър извади ловджийския нож и тръгна напред.

Лутър гневно се втренчи в него и се усмихна.

— Аз… съм… безсмъртен …

Хънтър протегна ръка и сграбчи горящите му коси, без да обръща внимание на пламъците.

— Не, Лутър, не си.

Той стисна здраво косите и без да се колебае, заби ножа в гърлото на съществото. Обезглавеното чудовищно тяло падна на осеяната с кости и черепи земя.

Хънтър погледна безжизнените очи. И ако имаше сили, щеше да изпита облекчение. Но не усети друго, освен безкрайна умора.

Той разтърси глава.

Сетне погледна Боби Джо, която бе приклекнала зад купчина кости. Чейни се бе отпуснал на окървавената си ръка. Главата му беше клюмнала на гърдите. Бяха ранени, но щяха да оцелеят.

Хънтър хвана Боби Джо със силните си ръце и й помогна да стане. Чейни се запрепъва до тях, стоически понасяйки болката. Хънтър бавно ги поведе нагоре, към света на живите.

Окървавен и ядосан, Хънтър последен изкатери наклонената червеникава скала. Ловджийският нож беше единственото оръжие, което му бе останало. Посрещнаха го безброй черни „Блекхоук“, войници, военни следователи, неколцина цивилни агенти, вероятно на ЦРУ, и два медицински хеликоптера.