Джеймс Хъгинс - Хънтър

В същия миг Хънтър смени пълнителя, приближи се до следователя и го стисна за рамото.

— Нищо ми няма — задъхан каза Чейни. — Но Такакура…

— Разбрахме. — Изражението на Хънтър беше гневно. — Съществото е ранено. Убий го, щом го видиш! Трябва да стоим близо един до друг. Предстои ни още една…

Чудовището се надигна от купчината скелети като изригваща вулканична лава и с поразителна точност замахна към Хънтър. И само животинският инстинкт на следотърсача го спаси.

С бързината на пантера Хънтър се наведе и избегна първия удар. После съществото отново атакува с другата си ръка, замахвайки към главата му, но Хънтър се хвърли към него и силно го блъсна с рамо.

Двамата се вкопчиха в битка на живот и смърт, търкаляйки се върху могилите от кости. Стигнаха до края на склона и Хънтър стана. Направи лъжливо движение вляво и скочи надясно, отдалечавайки се от звяра.

Боби Джо приклекна на едно коляно, прицели се и изстреля два куршума. От гърдите на съществото бликнаха струи кръв. Чейни също започна да стреля. Улучи го няколко пъти, сетне скочи като обезумял. Яростта помрачаваше разума му в смъртоносния разгар на битката.

Чудовището се обърна, протегна ръка и го удари. Чейни извика от болка, падна и се плъзна към скелетите.

Разсеяно от безсмислената атака на следователя, съществото насочи червените си очи към Боби Джо, която се опитваше да извади заклещилия се пълнител. Звярът изръмжа и съсредоточи върху нея гнева си.

— Господи… — промълви тя.

Изведнъж чудовището направи една крачка нагоре по склона.

Очите му блестяха с неприкрита омраза, а устата бяха свити в ужасяващо обещание за смърт. Боби Джо ожесточено дърпаше пълнителя, но металът отказваше да се предаде.

Съществото стигна до върха. Тя стовари пушката в лицето му и отскочи встрани. Но дългата му ръка се протегна, сграбчи я за косите и я запрати към могила от кости.

Докато звярът се приближаваше към нея, Боби Джо трескаво потърси някакво оръжие, но ужасена осъзна, че не може да намери нищо…

Усещайки опасността, Хънтър отчаяно търсеше пушката си, но безуспешно. Видя, че съществото се е изкатерило на върха на склона и се приближава към Боби Джо. Хънтър скочи и се завтече към него, като бръкна в колана си, за да извади онова, което се надяваше, че няма да бъде принуден да използва.

Боби Джо изпищя и вдигна ръка, за да се предпази. Съществото изрева победоносно и вдигна чудовищната си ръка с окървавени дълги нокти.

— Лутър! — изкрещя Хънтър.

Настъпи тишина.

Звярът застина неподвижно.

После се обърна и гневно се втренчи в Хънтър.

Съществото презрително пусна Боби Джо и тръгна към мъжа, за да посрещне предизвикателството.

Хънтър заобиколи купчина бели скелети, като държеше зад гърба си титаниевата тел. Чудовището бавно вървеше към него.

— Ти си глупак — изръмжа съществото.

— Кой е глупакът, Лутър? Някой, който жертва човешкия си облик, за да се превърне в това? Погледни! Огледай се! Какво виждаш? Пожертвал си човешката си същност за нищо!

Звярът стисна пръсти и направи още една крачка.

— Те са се избили взаимно, Лутър — продължи Хънтър, отстъпвайки по малко назад, за да отдалечи съществото от Боби Джо и Чейни. — Нищо не е останало от тях! Ето, за това си разменил живота си! Кой е глупакът? Ти беше човек, а се отказа от човешката си същност за нищо!

— Ние управлявахме света! — изрева съществото и за секунда преодоля значително разстояние.

Хънтър инстинктивно приклекна и се подготви.

— Ти се върна в гробище, Лутър. Мислеше само за величието. Но погледни! Ти се озова в ада, Лутър. Другите отдавна са умрели. Останал си само ти. Колко ще издържиш? Седмица? Месец? Година? Все някога ще те хванат и ще те унищожат.

Звярът изрева. От гърлото му се изтръгна яростен вой. И изведнъж сякаш стана много по-ужасен и страшен. Чудовищните му пръсти се свиха, докато бавно се приближаваше към Хънтър.

— Ще те убия заради това!

— Заради кое, Лутър? Защото ти казах истината ли?

— Защото ме предизвика. Никой простосмъртен човек не може да ме предизвиква.

Хънтър погледна Боби Джо, която още се опитваше да извади пълнителя.

Той престана да се движи и реши, че трябва да атакува, преди съществото да го е изпреварило. Съсредоточи се върху звяра и зае позиция.

— Обречен си да загубиш, Лутър.

— Аз съм безсмъртен! — гневно изрева съществото.

Хънтър поклати глава.

— Никой не живее вечно.