Джеймс Хъгинс - Хънтър

Тухлата ги гледаше доволен и усмихнат.

— Да видим как копелето ще оцелее след това — каза той.

В каньона ги застигна буря, сякаш за да ги ужаси преди последната битка със звяра.

Въздухът се раздираше от светкавици и гръмотевици, и хеликоптерът се разтресе.

Снишиха се в една долина, оградена от назъбени скали. В средата течеше река, която се пенеше над бързеите и се извиваше в странно завихрени водовъртежи, изчезващи под тежки камъни.

Петимата заредиха оръжията. Всички се бяха съсредоточили върху последното сражение със съществото. Вече го познаваха добре. Знаеха, че трябва да се подготвят внимателно.

Хънтър превърза раните на Боби Джо. После тя облече нова бронежилетка и пристегна ремъците.

Всички бяха опръскани с кръв, Хънтър също бе тежко пострадал. Имаше безброй контузии и охлузвания.

Широката рана на дясната страна на лицето му, която бе получил по време на последната хаотична размяна на удари, още кървеше. Но не можеше да я превърже, без да закрие окото си, затова само я почисти.

Ръката, с която се бе предпазил от яростния удар на чудовището, беше жестоко разкъсана и почерняла от кръв.

Хънтър седна до Чейни и си сложи слушалките.

Следователят поддържаше постоянно разстояние от епицентъра на бурята, като летеше ниско. Радарът показа, че другите хеликоптери са завили на юг и още са наблизо, но гледат да избегнат бурята.

— Възможно ли е съществото да е стигнало толкова бързо дотук? — попита Чейни.

Хънтър се усмихна мрачно.

— Да. Повярвай ми.

— А къде е пещерата, която се опитваме да намерим?

— Още по-нататък срещу течението на реката. Вероятно някъде след онзи завой. Търсим водопад, извиращ от скала. А от двете страни трябва да има канари, които приличат на… Знам ли. На нещо като вълци. Или на тигри. Няма да е толкова трудно да ги забележим.

Чейни се замисли, после рече:

— Кажи ми нещо, Хънтър. Щом съществото е живяло преди десет-дванайсет хиляди години, как е оцеляло през Ледниковия период?

— Много видове са оцелели през Ледниковия период. А този вид, ако е толкова интелигентен, колкото изглежда, може лесно да е намерил убежище в планините. В пещери, където е издържал на студа. Освен това видът има висока степен на приспособимост. Да, могъл е да оцелее лесно. И вероятно е бил в разцвета си, докато останалите са измирали. Затова искаха серум от него. Заради способността му да се приспособява, имунитета срещу болести и бързата регенерация. Искали са вид, чието генетично превъзходство го прави почти безсмъртен.

Чейни изсумтя.

— Свършили са доста работа.

— Но не разбраха, че трябва да приемат и добрите, и лошите страни. Искали са безсмъртен човешки вид, а получиха нещо, което живее, за да убива. Глупаци. Мечтата им е била да живеят вечно. И за тази цел убиха стотици хора.

— Щом онзи вид се е намирал на върха на хранителната пирамида и не е имал естествени врагове, как тогава е изчезнал? Сигурно нещо го е убило. Но какво? Видяхме, че няма живо същество, което може да го победи. Още по-малко да унищожи целия вид.

Хънтър го погледна, но не отговори. Замисли се и след известно мълчание рече:

— Не знам. Може би ще разберем.

— Ето я — възкликна Чейни и намали скоростта.

Хънтър веднага видя пещерата.

От скала, намираща се на стотина метра от долината, извираше водопад. А малко по-нагоре и встрани се виждаше пролука. От двете й страни се издигаха назъбени канари, сякаш изваяни от човешка ръка.

Хънтър се загледа в тях. Представи си как преди хиляди години канарите наистина са приличали на тигри или на вълци, но времето и ерозията бяха заличили по-фините черти. Голяма част от скалата беше загладена и поглеждайки по-надолу, Хънтър видя къде се е откъснала от масива. В долината бяха разпръснати парчета гранит, някои от които вероятно тежаха стотици тонове.

На пръв поглед пещерата изглеждаше недостъпна, но Хънтър забеляза запустяла пътека, някога водила до отвора. Но не можеха да се изкатерят по нея без алпинистки принадлежности, докато съществото с лекота би стигнало до входа.

Хънтър се обърна и видя, че бурята бързо се приближава. В черно-сивата стена от облаци проблясваха мълнии.

— Ще се спуснем отгоре — извика Чейни и издигна хеликоптера. — Разстоянието до отвора е само около двайсет и пет метра. Имаме въже.

Хънтър махна слушалките и отиде в товарното отделение. Боби Джо и Такакура седяха, стиснали оръжията си. Лицата им бяха сериозни и съсредоточени. Боби Джо се бе въоръжила с десетина резервни пълнители и деветмилиметров пистолет „Берета“.