Джеймс Хъгинс - Хънтър

Останалите бързо се настаниха на седалките и Чейни пое управлението. Тухлата погледна часовника си и рече:

— Имаш две минути, малкия.

Хамилтън се опита да се качи.

— Докторе, сигурно ще искате да сте далеч, когато взривят лабораторията ви — тихо каза Хънтър и тресна вратата под носа му.

В кабината проникна приглушен вик на ужас, който се извиси над бръмченето на моторите.

— Дръжте се! Излитането може да се окаже трудно — изкрещя Чейни.

Хидравличното налягане не беше достатъчно и хеликоптерът излетя вертикално и рязко се наклони наляво. Чейни стабилизира тягата и го издигна. Насочиха се към края на гората и се извисиха в сивото небе.

Хънтър погледна ужасеното лице на Диксън и прошепна:

— Ето, до това се свежда всичко. Смърт… От нея ли се страхуваш? Изпратил си стотици хора на смърт, затова би трябвало да си свикнал с нея. Обещавам ти, че ще изпиташ всичко, което преживяха и нещастните войници в последните си мигове. Ще разбереш какво е да гледаш съществото в очите.

Разтреперан, агентът на ЦРУ вдигна ръце.

— Слушай, Хънтър, ти вече си загубил…

— Ще погледнеш чудовището в очите — продължи Хънтър. — И ако оцелееш… никога няма да забравиш лицата на всички, които си изпратил на смърт.

Диксън трепереше неконтролируемо. Затвори очи и умолително събра длани.

Безпощаден и силно наранен от смъртта на професора, Хънтър гневно го бутна назад и се обърна. В далечината се издигна оранжево кълбо, което се обагри в червено, когато стигна до върховете на дърветата. Разнесе се експлозия.

— Дръжте се! — изкрещя Чейни.

Ударната вълна блъсна хеликоптера, който се разтресе и се завъртя.

Чейни трескаво се опитваше да си възвърне контрола над управлението. В същия миг от срещуположната посока ги блъсна втора ударна вълна и хеликоптерът смени посоката.

Чейни изруга, но успя да го уравновеси. Небето зад тях блесна ослепително. Пламъците се извисиха още по-нагоре, оформяйки гъбовиден облак, който изведнъж потъмня, когато стигна до хоризонта. Сетне настъпи тишина, нарушавана само от тътена, разнасян от планинското ехо.

Макар и изтощен, Чейни успя да овладее контролните уреди и хеликоптерът полетя в права посока. Той не съобщи нищо на другите по вътрешната радиоуредба, но и не беше необходимо. Бяха в безопасност и това беше достатъчно. Атмосферата в кабината се насити с усещане за умора, облекчение и тлеещ гняв. Всички мълчаха. Знаеха какво трябва да направят.

— Къде отиваме, Хънтър? — попита Диксън.

Хънтър си сложи слушалките и включи микрофона.

— Засечи Уайт Маунтинс Парк на системата „Магелан“, Чейни. Там има малка река, почти поток. Нарича се Фосил Крийк. Тече между северната и южната страна на хребета. Трябва да се движим срещу течението и да намерим една пещера. Ще ти кажа повече, когато се приближим. Има ли някой зад нас?

— Според радара ни преследват седем хеликоптера „Блекхоук“ и шест „А-14“. По дяволите, сигурно са излетели от някой военен кораб, хвърлил котва до брега. Но не правят нищо. Само кръжат. Предполагам, че не знаят какво да предприемат. Искаш ли да им кажа нещо?

— Да. Кажи им, че Диксън е при нас. Да предадат на шефовете си, че знаем къде е отишло съществото и че ще сложим край на цялата история. Ако искат, без много шум да им доведем чудовището, да ни оставят на мира, докато всичко свърши.

Тухлата се втренчи в Диксън, после изведнъж стана, сграбчи го и грубо го блъсна към предната част на товарното отделение. Сетне огледа задната стена.

— Тези типове винаги имат нещо резервно за бойни мисии — измърмори Тухлата.

— Казаха, че само наблюдават — чу се в слушалките гласът на Чейни. — Но аз им предадох съобщението. Ситуацията им е ясна. Няма да предприемат нищо.

Хънтър наведе глава и се засмя на абсурдността на положението. Бяха го изпратили на смърт, но той бе оцелял и сега те го проклинаха и същевременно се страхуваха от него. Но това беше последната част от играта. Или той, или съществото щеше да умре. Нямаше друг начин да сложи край на цялата история. Сетне почувства угризения и обич и погледна Боби Джо.

Тя очакваше погледа му.

Не беше необходимо да говорят. Боби Джо разбираше всичко и беше съгласна. Тя се усмихна тъжно и Хънтър наведе глава.

— Намерих го! — извика Тухлата.

Задната стена на кабината падна и пред очите им се разкри цял арсенал.

Хънтър видя гранати, огнехвъргачки, гранатомети и две снайперови пушки „Барет“. В долната част на отделението имаше боеприпаси и метални кутии с напалм за огнехвъргачките.