Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Умирам трудно.

— Очевидно — рече Диксън, кимна и изплю парченце тютюн. — Твърде трудно. Но мисля, че няма да оцелееш след огнената буря, която след двайсет минути ще се разрази тук.

— Въпреки всичко, не успя да се сдобиеш със серума, Диксън.

При споменаването на думата „серум“ Хамилтън изстена и затвори очи. Ръцете му бяха отпуснати до тялото, а главата — наведена. Сякаш олицетворение на нещастието.

— Не, не успяхме, Хънтър — ядоса се агентът.

— Е, тогава всичко се свежда до теб и мен. Какво ще кажеш на шефовете си, когато научат за провала ти? Мислиш ли, че ще бъдат доволни, когато разберат, че заради идеалния ти сценарий са загубили база за милиарди долари и трябва да отговарят на въпросите на Конгреса, а въпреки всичко серумът още не е в ръцете им? Смятам, че ще те изпратят в Сибир, Диксън.

— Е, може и да си прав. Мисля, че няма да са много доволни от крайния резултат.

— Тогава защо не ни пуснеш да тръгнем по дирите на съществото?

Агентът присви очи и се замисли.

— Унищожаването на серума беше майсторски ход, Хънтър. Но има и други следотърсачи. Убеден съм, че ще намерим някой опитен като теб. Не, ти не си незаменим. И когато нещата се успокоят, ще намерим и ще хванем съществото. Човек никога не бива да губи надежда.

— Заблуждаваш се, Диксън. И го знаеш. В света има само един човек, който има шанс да го намери. И това съм аз. Ако ми съдействаш, ще ти го доведа след шест часа.

Диксън се изсмя.

— Та ти разполагаше с цяла седмица! Как сега ще го намериш за шест часа? По дяволите, никой не знае къде е съществото.

Хънтър се усмихна и се приближи до агента на ЦРУ.

— Аз знам къде е, Диксън. Дай ми шест часа и ще ви помогна отново да се сдобиете със серум. Но трябва да ми дадеш шест часа. После можеш да се върнеш при шефа си и да му докладваш, че всичко е минало по плана. И тогава всички ще бъдат доволни. Те ще получат каквото искат. Няма да има доказателства. А ти ще получиш почести и потупване по гърба.

Предложението явно бе съблазнително. Диксън изгледа изпитателно Хънтър, сякаш да разбере дали не го лъже, сетне изпусна кълбо дим.

— Шест часа ли каза?

— Да. Шест часа.

— И после?

— После ще имаш онова, което искаш. А ние ще бъдем свободни.

Настъпи мълчание. Минутите летяха.

— Ти ще се опиташ да се измъкнеш, Хънтър. — В очите на Диксън се четеше подозрителност. — Не ти вярвам.

Хънтър се усмихна загадъчно.

— Добре, Диксън, наеми друг екип. Желая ти успех.

Той се обърна и тръгна.

— Чакай — спря го агентът. — Искам гаранция. Жената ще остане с мен. Така ще знам, че ще удържиш на думата си.

— Няма да стане. Тя ще ни трябва.

— Ти планираш нещо, Хънтър! — Диксън се приближи до него и погледна часовника си. — Мислиш ли, че не съм свикнал с тези номера? Разбира се, че си намислил нещо. Ти не искаш да заловиш съществото живо, а да го убиеш. Да го унищожиш, за да не можем да се сдобием със серума. Разбрах що за човек си, Хънтър. Ти си едно самонадеяно копеле и това ме вбесява. Единствената ми грешка беше, че не съзнавах колко трудно е да бъдеш убит. Да ти кажа честно, мислех, че още първия ден всички ще умрете. Не се обиждай, но такъв беше планът. Ти обаче отказа да се предадеш и продължи да си пъхаш носа навсякъде. Но аз не съм като добрия доктор тук. И няма да ти позволя да тръгнеш след съществото, ако нямам убедителни гаранции, че ще ми го доведеш.

— Добре — усмихна се Хънтър. — Тогава ще дойдеш с нас.

Диксън се стъписа, но бързо се съвзе.

— Няма начин.

В същия миг Боби Джо се приближи, навела глава.

Не беше необходимо да казва нищо. Хънтър разбра, че професорът е мъртъв.

Имаше чувството, че животът му е свършил. В един и същ час бе загубил единствените две същества, които истински обичаше. Сега смъртта не му се струваше така страшна. Но не възнамеряваше да умре без съпротива. Той се обърна към Чейни.

— Пали хеликоптера!

После сграбчи Диксън за яката и го блъсна.

— Господи, Хънтър! — извика агентът.

Изведнъж осъзна, че е принуден да използва примитивна физическа сила вместо добре пресметнати заплахи и мощта на невидимата империя на шпионажа и тайните, и за миг се втрещи. Защото въпреки дръзките си думи и зловещи закани, той се озова в свят, където цивилизацията и властта не можеха да му помогнат. Спъна се, но силната дясна ръка на Хънтър го вдигна и го повлече към хеликоптера.

— Остави ме, Хънтър! — замоли се Диксън. — Повярвай ми! Те ще ни застрелят!

— И ще убият и теб — изръмжа Хънтър, блъсна го в товарното отделение и седна до него.