Джеймс Хъгинс - Хънтър

Усещайки приближаването му, съществото протегна лявата си ръка, изрева от омраза и го блъсна назад.

Такакура изкрещя и замахна със сабята. Пред очите им блесна експлозия. Някакъв сив силует падна пред Хънтър. Ловджийският му нож разкъса плътта, после се заби по-надълбоко. Зъбите на черния вълк блестяха. Бликнаха струи кръв. Светна ослепителен взрив. Ръката с дълги, извити нокти злобно замахна над главата на Чейни. Сабята на японеца се извиси във въздуха и с всичка сила се стовари върху съществото. Звярът падна, сетне се изправи и изрева. Сграбчи Тухлата и го хвърли настрана. Хънтър изкрещя, вдигна ножа и…

Изведнъж пред очите му падна мрак.

Нощта се раздра от викове и експлозии. Оранжеви пламъци прорязаха тъмнината.

Хънтър се съвзе, бавно се изправи и видя, че всички, дори Призрак, лежат неподвижно на земята. Той се намръщи и учудено се огледа.

Но не видя нищо.

Звярът бе изчезнал. Той уморено вдигна глава. Целият беше облян в кръв, но това нямаше значение. Бяха стигнали твърде далеч.

На поляната кацнаха пет-шест хеликоптера. Хънтър не знаеше какви са непознатите мъже, които слязоха от тях, но това не го интересуваше. Вече нищо не можеше да го спре.

Съществото принадлежеше на него, не на тях. Тази древна битка бе водена преди хилядолетия, но сега той щеше да убие живото превъплъщение на първичното зло.

Хънтър не искаше да се примири с вероятността, че бойните му другари са мъртви. Но не съжаляваше, че се е хвърлил в битката.

Облечените в черно войници от хеликоптерите хукнаха по двора. Хънтър коленичи до Призрак. Вълкът усети близостта му и премигна. Хънтър се усмихна, седна на земята до него и погали сплъстената от кръвта черна козина.

Раните и разкъсванията по мускулестото тяло бяха дълбоки и ужасни, но Призрак с нищо не показваше, че изпитва болка.

— Всичко ще бъде наред, момче — прошепна Хънтър.

Вълкът отново мигна.

Зареждайки оръжията си, войниците ги заобиколиха.

Призрак чу шума и се опита да стане, но Хънтър сложи ръка на гърба му и заговори утешително. Разказа му какво ще направят, когато се приберат вкъщи. Говори, докато безстрашните черни очи на вълка помръкнаха и огромната гръд се отпусна. Хънтър изчака още миг, без да престава да милва приятеля си, после склони глава.

След малко стана и намръщено се загледа във въоръжените до зъби войници. Не се страхуваше от тях. Сега вече беше в състояние да посрещне смъртта. Огледа лицата им, но не видя командир.

— Къде е Диксън? — изръмжа той.

— Залегни на земята! — изрева един от новодошлите.

Хънтър се обърна по посока на гласа и рече:

— Накарай ме.

Войниците отстъпиха назад.

Разнесоха се заповеди. Хънтър погледна встрани и видя, че Чейни се надига, притискайки с ръка раненото си чело. Такакура също се размърда. Само Боби Джо лежеше неподвижно.

Хънтър се приближи до нея. Въздухът се изпълни с гласове и команди, но той не им обърна внимание. Протегна ръка към Боби Джо и огледа раните й.

На главата й имаше голяма синьо-червена подутина, а на челото — диря от нокът. Кръвта вече засъхваше. Кевларената й жилетка беше разкъсана. Хънтър я съблече и видя, че ноктите на съществото не са засегнали дълбоко плътта, макар че раните кървяха обилно.

— Има ли лекар сред вас? — попита Хънтър.

Войниците не му обърнаха внимание и продължиха да му крещят какво да направи.

Той впи поглед в тях. Беше готов да умре. Нямаше намерение да се подчинява на никого, докато не помогнеха на приятелите му. Пренебрегвайки противоречивите заповеди, Хънтър погледна встрани и видя, че някой се приближава към тях. Диксън.

Хънтър присви очи.

Лицето на агента беше безизразно, а ръцете — скръстени на гърба. Хънтър се усмихна, за да му покаже, че не се страхува.

Изражението на Диксън беше невъзмутимо. Той заговори нагло, откровено и без капка съчувствие към страданията и саможертвата на Хънтър и на хората от специалния екип.

— Хънтър, ако до три секунди не хвърлиш ножа, хората ми ще застрелят теб и останалите. Ти не си военен, но аз съм. Затова, повярвай ми, говоря сериозно.

Хънтър го погледна в очите и се изсмя.

— Три секунди?

— Три секунди!

— Няма ли да ни дадеш повече?

Диксън избухна в смях.

— Ти си голям глупак, Хънтър. Започвам да броя. Не забравяй. Три секунди.

Хънтър кимна.

— Добре. Брой.

— Едно… Две…

Хънтър протегна ръка зад гърба си. Очите на агента се разшириха, когато видя единственото найлоново пликче със „СМ-66“, източникът на всичко, към което се стремяха. Хънтър го закачи на острието на ножа. И при най-лекото движение серумът щеше да се излее на земята и целият им труд щеше да отиде на вятъра.