Джеймс Хъгинс - Хънтър

Звярът се изправи, изръмжа и гневно се загледа в Хънтър.

Оголи зъби и отново атакува.

Чейни зареди, а Тухлата вдигна автомата „АК-47“ и се прицели. Стреля, но куршумът рикошира в дебелата като броня кожа на съществото.

Чейни изстреля и двата си патрона и презареди. Хънтър пак се прицели, но чудовището неумолимо вървеше към тях.

Кошмарното му лице бе изкривено от болка и ярост, но звярът крачеше заплашително, сякаш единствената причина да съществува беше непрестанно да убива.

И в този необикновен миг Хънтър видя истинската му същност.

В паметта му отекнаха думите на професора.

Пред него стоеше най-злото и тъмно превъплъщение на човека. Нямаше съзнание, нито милост. Не изпитваше състрадание, нито имаше задръжки. Това беше същината на човека, преди да надрасне кръвопролитията и безразсъдството и да стане разумно същество. В червените очи се криеше сърцето на мрака, смъртта, убийството и унищожението. Чудовището се подчиняваше на импулсите си и осъществяваше желанията си единствено заради удоволствието от това. Не си задаваше въпроси, а просто проливаше кръвта, за която жадуваше. Съществото живееше само заради физическата проява, на тъмната половина, дълбоко скрита във всеки човек, която хората се страхуваха да отприщят. Докато Чейни презареждаше, а Тухлата се прицелваше, Хънтър не можеше да откъсне поглед от въплъщението на човешкото зло.

Звярът скочи към тях и в същия миг Хънтър съзря черен силует, който връхлетя върху него. Той изкрещя:

— Призрак! Не!

Грамадният черен вълк се сблъска със звяра във въздуха и двамата с трясък паднаха на земята, вкопчени в схватка на живот и смърт.

От телата им бликна кръв. Призрак се извиваше и бореше с невероятна сила, за да изтласка съществото далеч от Хънтър.

Огромният вълк се биеше ожесточено, разкъсвайки ръцете, гърдите и врата на чудовището, откъдето бликнаха фонтани от кръв. Звярът отвръщаше със същото, размахвайки дългите си криви нокти. Издра гърба на Призрак и разкъса плътта му до ребрата. Вълкът скочи и отново се нахвърли върху чудовището. Двамата се блъснаха в един от камионите и паднаха, борейки се със зъби и нокти.

Хънтър понечи да се втурне към тях, но Тухлата го дръпна, назад.

Хънтър падна по лице, после изкрещя, отблъсна се от земята и се освободи от мускулестите ръце на Тухлата. Обърна се към останалите, но не каза нищо. Само очите му блестяха гневно.

Призрак и съществото се биеха на петдесетина метра от тях. Козината на вълка беше разкъсана, раните му кървяха, но той не се предаваше. Въздухът вибрираше от ужасяващото му ръмжене.

Чудовището също беше тежко ранено. На гърдите, врата и ръцете му зееха огромни рани и оголваха костите му. Съществото отстъпи, започна предпазливо да обикаля в кръг и заплашително вдигна ръце.

Хънтър се намръщи, вдигна пушката и стреля.

И двата куршума улучиха целта и звярът изрева от ярост и болка. Хънтър хвърли пушката, извади ножа си и хукна напред.

Не видя какво стана зад него, но се досети по гневните викове. Всички, дори Такакура, го последваха, за да довършат съществото. Отказаха да се предадат и предпочетоха да умрат, ако се наложи.

Призрак отново нападна чудовището, което го запокити встрани и в същия миг Хънтър връхлетя върху него.

Замахна и с всичка сила наръга звяра в ребрата, но не успя да избегне отмъщението му.

Съществото посегна да го удари, но Хънтър вдигна ръка да се предпази от атаката. Ръцете им се сблъскаха и звярът сграбчи Хънтър и го запокити встрани.

Тухлата бе само на четири крачки от тях и стреля. Двата огромни патрона накараха съществото да се превие от болка. Такакура побърза да атакува и го посече със сабята.

Но чудовището светкавично се изправи, изтръгна сабята, а с другата си ръка докопа Такакура и го запрати далеч в мрака. Японецът се блъсна в една от бронираните коли и падна на земята.

Съществото се обърна към Чейни и Тухлата и презрително се вторачи в тях. Макмилан хвана с две ръце пушката за двойната цев и с невероятна сила стовари приклада върху главата му. Ударът отекна като изстрел. Прикладът се разби на трески и залитайки, Тухлата отстъпи назад, без да откъсва поглед от лицето на звяра.

Чудовището презрително разтърси глава и протегна ръце към него.

В същия миг всички едновременно нападнаха съществото. Чейни се прицели и го улучи в главата с два от високомощните патрони на „Уедърби“. Снайперовата пушка на Боби Джо избълва ослепителен бял пламък. Хънтър приклекна, хвърли се към звяра и заби ножа във врата му.