Джеймс Хъгинс - Хънтър

Той погледна предания Призрак. Вероятно, ако бяха претърпели поражение, вълкът все още можеше да избяга. Лесно щеше да оцелее в планините, където беше истинският му дом. Или щеше да намери Хънтър и да се бие до него. Типлър вече не се нуждаеше от вълка.

Той почувства, че по гърба му полазиха ледени тръпки и усети празнота в гърдите. Това го увери, че не му остава много. Професорът кимна. Беше сигурен. Сетне посочи отворената врата на вълка и извика:

— Върви! Намери Хънтър!

Призрак наостри уши. Очите му проблеснаха в сумрака и се насочиха към възрастния човек.

Професорът повтори заповедта, но вълкът не помръдна, само озадачено наклони глава.

— Върви! Иди да намериш Хънтър! — изгубил търпение изкрещя Типлър, стана и посочи вратата.

Призрак отстъпи назад и колебливо погледна изхода, сетне отново се вторачи в професора. Типлър грабна чиния от подноса, хвърли я на пода и изрева:

— Отивай! Намери Хънтър! Върви! Върви!

После силите напуснаха професора. Главата му се замая. Той протегна ръка, подпря се на леглото и бавно започна да се свлича, като прошепна:

— Върви, Призрак…

Вълкът продължи да го наблюдава. Главата на Типлър клюмна на гърдите и възрастният човек престана да мърда. След миг Призрак се приближи до него, подуши го и долови мириса на смъртта. Нададе жален вой и отстъпи назад. После се обърна, тръгна към вратата и излезе.

Чейни не беше ранен и без усилие крачеше до Хънтър. Но щом излязоха от моторния парк, те забелязаха, че Такакура е изминал само половината разстояние до сградата. Японецът вървеше бавно и залиташе и Хънтър тръгна към него. Чейни го последва.

Хънтър погледна наляво и видя Боби Джо, която оглеждаше района през оптическия мерник на снайперовата си пушка. Той знаеше, че съществото няма да ги нападне, без тя да го забележи и да стреля по него. И дори да не успееше да го спре, куршумите щяха да го забавят и да им дадат време да влязат в сградата. Каквото и да се случеше, имаше малка надежда.

Хънтър стигна до Такакура, тъкмо когато японецът се свлече на земята. В същия миг Хънтър чу тежки стъпки и насочи пушката.

Тухлата.

Беше задъхан и бе преметнал на гърба си автомата „АК-47“. Вървеше и ритмично размахваше мускулестите си ръце. Приближи се до тях, наведе се и помогна на Такакура да стане. Хънтър го хвана от другата страна и тръгнаха към сградата. Чейни вървеше заднешком, пазейки тила им.

Боби Джо чу стъпки и се обърна.

Инстинктът мигновено я увери, че не е съществото, но рефлексите я накараха да реагира така, сякаш беше то. Тя се взря в мрака и видя някакво животно — черно и движещо се с лекота и грациозност. То също я видя и без да се колебае, хукна към нея.

— Призрак… — усмихна се Боби Джо.

Вълкът бавно се приближи и допря муцуна до лицето й. Тя докосна твърдата му черна козина. Призрак обърна грамадната си глава, за да огледа двора. Боби Джо се сети за Хънтър и сграбчи вълка за врата.

— Стой тук, Призрак! — извика тя.

Вълкът видя Хънтър и понечи да побегне, но Боби Джо успя да го задържи. Обви ръце около врата му и заговори строго, опитвайки се да го бутне към стената на сградата. Положението на четиримата мъже и без това беше отчайващо. Призрак само щеше да усложни обстановката, тъй като вероятно щеше да откаже да отстъпи, ако съзреше съществото.

Но вълкът се освободи с рязко движение и Боби Джо политна встрани.

Тя отново се вкопчи в него, но вълкът изведнъж се изправи на задните си крака и яростно изрева. Тя видя острите му бели зъби и блестящите от гняв очи и извърна глава. Съществото със скоростта на лъв препускаше по двора, насочвайки се към Хънтър и Чейни. Тя посегна към снайперовата пушка, макар да знаеше, че няма време да се прицели.

После изкрещя, за да ги предупреди.

Призрак вече се беше отдалечил на десетина метра от сградата и бягаше със същата скорост като чудовището. Направи още един огромен скок и изчезна в мрака.

— Призрак!

Хънтър чу предупредителния вик на Боби Джо, вдигна глава и видя Призрак, който тичаше по двора. Хънтър веднага разбра накъде се е отправил вълкът. Пусна Такакура и вдигна пушката.

Чейни се забави, но не много. Обърна се, видя всичко, разбра какво става и насочи пушката.

Хънтър натисна спусъка.

Двете оръжия гръмнаха едновременно и съществото се олюля и забави крачка. Повдигна глава и отново хукна. От вратата на сградата се разнесе изстрел и чудовището падна по гръб, поразено от куршума на Боби Джо.