Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Съществото е било в научноизследователската станция — подигравателно каза Хънтър. — И това беше първата ви грешка.

Хамилтън го изгледа с неприязън.

— Е, и? Какво толкова може да намери там? Не се хваля, но ние сме доста придирчиви в премахването на доказателства. Ревниво пазим тайната си. Използваме екипи от „чистачи“ из цял свят за различни ситуации. И те изчистиха базата, много преди вие да дойдете.

— Знам. Свършили са добра работа. Наистина няма какво да се намери. И в това е била грешката им, докторе. Престарали са се. Почистили са там, където не трябва.

— Какво искате да кажете?

— С хората е същото като с животните, докторе. Нищо не се движи, без да оставя следа. — Хънтър потърси с поглед сянката, но не я забеляза. — Съществото е нападнало станцията и войниците и е оставило следи. После е атакувало персонала и лаборантите и е оставило още следи. Стъпки, отпечатъци от нокти и кръв, по които, разбрах къде отива, къде е било и какво мисли.

— Да. Следя хода на разсъжденията ви. Но това все още не обяснява защо сте стигнали до извода, че съществото търси нещо. Бих искал да знам.

— Както вече ви казах, докторе, всяко помещение разказва историята си. Освен едно.

— Хранилището — досети се Хамилтън и се усмихна.

— Да. Хранилището. Единственото помещение, което съществото не е разрушило. Лесно е да проследиш диря, след като разбереш откъде да започнеш. Затова, след като претърсих хранилището и не намерих следи от чудовището, аз разбрах, че нещо не е наред. Потърсих отново и забелязах, че екипът ви от „чистачи“ е заличил всичко. Предполагам, че знаете за кое помещение говоря.

— О, да — усмихна се Хамилтън. — Хладилното.

— Там вашият екип е изчистил всички следи от присъствието на съществото. И аз се запитах защо са го направили точно там, след като другаде не са пипнали нищо. И отговорът беше очевиден.

Хамилтън отвори уста да каже нещо, защото явно тази разгорещена надпревара между интелекти му доставяше удоволствие, но с видимо усилие се въздържа.

— Проверих хладилниците и видях всички серуми, които трябваше да бъдат там — продължи Хънтър, предоставяйки на Хамилтън детинското удоволствие да отгатне и да довърши мисълта му.

— Освен един — каза ученият.

— Точно така.

— „СМ-66“ — доволно се усмихна Хамилтън.

— Да. Тогава името не ми говореше нищо. После, когато беше разрушена третата база, се случи същото. Отново липсваше „СМ-66“ и хранилището беше почистено. Нямаше никакви следи. Разбрах, че целият сценарий се върти около „СМ-66“. Но още не знаех какво е това. Следите от съществуването му бяха заличени. Но понякога, заличавайки следите, човек прави нещата по-видими, докторе.

Хамилтън засия.

— И въпреки изумителните ви дедуктивни способности, господин Хънтър, вие още не сте знаели какво е специфичното предназначение на „СМ-66“ и неговите свойства.

— Тогава. Но сега, след всичко, което видях, мисля, че най-после разбрах.

— Сериозно? — Хамилтън беше искрено учуден. — И защо не ми кажете? Защото колкото и да ми се иска да ви вярвам, трудно ми е да си представя, че сте се досетили какво е предназначението на нещо, което никога не сте виждали или изучавали. Единственият начин да разберете какви са свойствата на „СМ-66“ е с помощта на схема на молекулния синтез. Но вие, разбира се, не притежавате такива познания.

— Има два начина да разбереш нещо, докторе. Може да опознаеш самото нещо или света около него.

Хамилтън изглеждаше озадачен.

— Не разбирам…

— Вие, докторе.

— Аз? Но как?

— Вашето самочувствие стана причина за падението ви. Вашата арогантност. Самодоволството. Алчността. Користното задоволство от грандоманските ви мечти. Маниакалният ви стремеж към научна слава за сметка на човешкото достойнство.

По озадаченото му изражение и намръщеното чело Хънтър разбра, че доктор Артър Хамилтън е стъписан и объркан, и реши да сложи край на загадъчността.

— Докато снощи спяхте, вие не бяхте единственият във вашата луксозна спалня, докторе. През част от времето и аз бях там.

За пръв път в светлосините очи на учения проблесна страх.

— Да. Аз бях там — спокойно повтори Хънтър. — Претърсих стаята ви, но не намерих веществени доказателства. Вие дисциплинирано оставяте всички материали от научната си работа в лабораторията.

— Така е — призна Хамилтън, съвземайки се от шока от новината за нощното посещение на Хънтър. — И какво намерихте, господин Хънтър? В спалнята ми няма никакви документи.