Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Отдалечава се от нас. Отива на север и убива войниците един по един.

— Искаш ли да тръгнем след него?

— Не. И без това скоро ще ни намери. Но ние ще бъдем готови.

— Да му устроим ли засада?

— Между нас и съществото остана само един наблюдателен пост. Ако звярът продължи да убива наред и никой не го спре по някакъв начин, те ще бъдат следващите. — Лицето на Такакура придоби студен израз и очите му се присвиха. — Това ще бъде единственият ни шанс. След няколко минути чудовището ще се нахвърли върху нас. Мислиш ли, че ураниевите патрони ще пробият кожата му?

— Не знам. Пробиват танк. Сигурен съм, че ще ги усети, но дали ще го убият…

Тейлър поклати глава и пое дълбоко въздух. По зачервеното му лице се стичаше пот.

— Трябва да свършат работа — рече Такакура.

От отсрещната страна на двора се разнесе стрелба — трескава, ожесточена канонада от най-малко двайсет автоматични оръжия. Над пукотевицата се извиси животински рев и ужасени писъци на хора, умиращи в жестоки страдания. После стрелбата стана безредна и спорадична. Дори от това разстояние Такакура разбра, че нагорещените дула стрелят във всички посоки, а войниците са обезумели от страх.

— Сега е моментът — дрезгаво каза японецът. — Докато съществото е заето, ще се приближим отстрани на наблюдателния пост. Ако го нападне, може би ще успеем да отблъснем атаката му. Ще го поразим първи, преди да нанесе удара. Трябва да действаме бързо.

Двамата намериха наблюдателния пост, без звярът да ги забележи и заеха позиция. Такакура подпря самозареждащата се пушка „М-14“ на предния капак на един от джиповете и включи прибора за нощно виждане. Тейлър се промъкна към задната част на превозното средство и приклекна.

Следващите хаотични викове и стрелба се чуха зад тях, близо до предната част на паркинга.

Неизвестно как, съществото бе преминало целия моторен парк само за петнайсет секунди, безпрепятствено прескачайки взвод от трийсет човека, и атакуваше войниците, които претърсваха южния край.

— Господ да ни е на помощ… — прошепна Такакура.

Стори му се невероятно, че бяха оцелели в планините, защото съществото явно ставаше все по-силно и хитро.

На стотина метра зад тях се чуха изстрели. Войниците изглежда не можеха да видят мишената и стреляха напосоки в мрака. После един десеттонен камион се наклони към предната си част и със скоростта и грациозността на лъв, огромният човекоподобен силует прелетя над Такакура и се приземи на десет крачки от предната броня на джипа.

Преди японецът да се изправи и да стреля, съществото нападна първия човек от наблюдателния пост. Замахна и с един-единствен удар сложи край на писъците му. Вторият войник успя да стреля, после ръката с дълги, извити нокти разкъса гръдния му кош и…

Тейлър натисна спусъка.

Чудовището се облегна на вратата на джипа и се хвана за рамото. После гневно се вторачи в него, отвори уста и гръмогласно изрева.

Тейлър изкрещя и отново натисна спусъка. В далечината се разнесоха още изстрели. Идваха подкрепления. Но не достатъчно бързо.

Звярът протегна ръце и хукна напред. Тейлър продължи да стреля, прицелвайки се в черепа му. Съсредоточи цялото си умение, воля, подготовка и опит, за да бъде сигурен, че всеки от дванайсетте куршума ще порази целта.

Такакура се показа над джипа и мигновено започна да стреля. В следващия миг съществото ги нападна.

Тейлър изстреля последния патрон.

И в същия момент видя грамадна сива стена, която закри небето, звездите и светлината. Звярът го гледаше злорадо и очите му блестяха от животински гняв. После се обърна наляво и вдигна ръка. Тейлър се хвърли към него, изваждайки ловджийския си нож.

— Не! — изкрещя Такакура и се дръпна от пътя на чудовището.

Съществото разкъса гръдния кош на командоса, който падна на земята. Звярът го захвърли настрана и обърна уродливото си лице към Такакура.

Зъбите му бяха оголени в заплашителна усмивка.

Японецът видя, че група войници се приближават към него, коленичи и изстреля останалите си патрони в съществото, което бавно крачеше напред. Гледаше презрително Такакура и оръжието му и съвсем не бързаше, но се движеше с отекващи, неумолими стъпки и уверено скъсяваше разстоянието помежду им.

Японецът разбра, че чудовището изпитва нечовешко удоволствие да убива бавно, после изстреля последния си патрон. Съществото се намираше на метър и половина от него. Отвори огромната си паст и гръмогласно изрева.