Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Останете по местата си, глупаци! — изрева той.

Хънтър го бутна напред с надеждата да овладее положението, като се възползва от предимството на временно създалата се суматоха.

После от отсрещната страна на библиотеката се появи фигурата на Тухлата — безшумната сянка, чиито движения Хънтър бе наблюдавал.

— Хвърлете оръжията! — извика Тухлата и двама от пазачите рязко се обърнаха и насочиха карабините си.

Но преди първият да успее да натисне спусъка, Тухлата стреля и гърдите на пазача се взривиха. Сетне Макмилан отново се прицели и стреля. Вторият пазач политна назад. В същия миг Хънтър повали Хамилтън на пода и лабораторията се разтресе от гърмежи.

Безпокойството на Чейни нарастваше с всяка изминала минута. Той се качваше и слизаше от военните камиони, бронирани коли, танкове и транспортни превозни средства в моторния парк. Мястото беше изпъстрено със сенки, където можеше да се крие всичко. Чейни бе оставил в станцията прибора за нощно виждане, защото предположи, че няма да му трябва.

Провери в няколко наблюдателни поста, но никой не бе виждал Хънтър. Чейни бе убеден, че следотърсачът е извън района на базата и оглежда околността. Той минаваше покрай навеса с двутонните генератори, захранващи с електричество станцията, когато някакво движение във въздуха привлече вниманието му.

Сякаш привидение се появяваше от мъглата. Приближи се до земята, без да я докосва, и увисна във въздуха с разперени ръце.

Чейни го гледаше изумен и макар да беше сдържан човек, изкрещя нещо несвързано.

Звярът дълго вися на шест-седем сантиметра над земята, после тупна долу. Ударът прозвуча като изстрел и войниците се обърнаха по посока на звука.

Чейни беше толкова стъписан, че не откри веднага огън. Противно на всяка логика, той се усъмни, че съществото може да се обърне и да хукне да бяга. Сетне чудовището отново подскочи, устремявайки се към зелената цистерна, паркирана до навеса. Чейни мигновено вдигна пушката и стреля.

Нямаше представа дали го улучи. Съществото завърши дъговидния си полет, безшумно се приземи на тревата между един камион и оградата и се скри от погледа му.

— Спрете огъня! Спрете огъня! — прогърмя глас по високоговорителя.

И Чейни разбра защо. Изпадналите в паника войници, някои от които не бяха участвали в истинско сражение, лесно можеха да се уплашат, да открият огън и да взривят цистерната с гориво. Самият Чейни осъзна опасността едва в последния момент и нарочно се прицели високо, надявайки се да улучи съществото в рамото. Но беше сигурен, че попадението му не е било точно.

Втрещен, той прикова поглед в чудовището.

Изобщо не беше подготвен за гледката, която се разкри пред очите му.

Съществото се приземи безстрашно и той се прокле за колебанието си. Може би щеше да го уцели, докато висеше неподвижно във въздуха. После се зарадва, че е взел ловната карабина „Уедърби“ и зареди нови два патрона.

Покрай него бягаха десетки войници и заемаха позиции в моторния парк. Офицерите крещяха заповеди, надвиквайки бръмченето на генераторите. Чейни изтича покрай редицата джипове и камиони с надеждата да зърне съществото. Бяха обкръжили звяра в паркинга с площ двайсет акра.

Ужасяващ писък за част от секундата раздра нощта и после изведнъж заглъхна. Трескавият пукот на карабина „М-16“ бе последван от още един, по-краткотраен панически вик. Сетне настъпи тишина. Чейни знаеше какво прави чудовището. Беше намерило първия наблюдателен пост, разположен в моторния парк, и светкавично избиваше войниците.

Един от взводовете се придвижи към южния край на паркинга. Други два екипа, състоящи се от по трийсет човека, заеха позиция в средата и в северния ъгъл. Войниците се разпръснаха в редица и минаха покрай първите превозни средства.

Движеха се предпазливо и сержантите непрекъснато повтаряха заповедта да си отварят очите на четири и да стрелят на месо.

Чейни огледа огромното пространство и когато се разнесе още един ужасяващ писък, видя за миг неясен, тъмен силует, който трескаво се движеше отляво надясно. Чейни стисна зъби от безсилие и ярост.

Съществото се движеше бързо и убиваше методично.

Войниците бяха изминали една трета от разстоянието, когато в мрака отекнаха още писъци. Чейни се сети за Тейлър и Такакура. Опита да се свърже с тях по радиопредавателя и да ги предупреди, но никой не отговори.

Тейлър вдигна глава и видя изпотеното лице на Такакура, чийто силует се очертаваше на ярката светлина на прожекторите. Японецът се бе навел. В едната си ръка държеше сабята, а в другата — пистолет 45-ти калибър. Очите му блестяха от гняв, а зъбите му се белееха в мрака. Командирът погледна под един от камионите, изправи се, отчаяно поклати глава и изръмжа: