Джеймс Хъгинс - Хънтър

Такакура реши да рискува и реагира като другите преди него, защото чудовището вероятно очакваше това. Вдигна пушката с треперещи ръце и се престори, че се страхува и е изпаднал в паника. Хилейки се злорадо и ръмжейки, съществото вдигна високо дясната си ръка и оголи зъби в ужасяваща усмивка.

Със скоростта и уменията, усъвършенствани от дългогодишното практикуване на кендо, японецът пусна пушката, извади сабята и замахна с всичка сила.

Ударът би посякъл на две обикновен човек, но чудовището само се олюля и гневно погледна дълбокия разрез в гърдите си, откъдето вече се стичаше черна кръв. Сетне — със странна смесица от стъписване и ярост — втренчи поглед в Такакура.

Японецът знаеше, че следващия път няма да му провърви. Беше измамил звяра, възползвайки се от самонадеяността му. Но сега съществото знаеше, че сабята може да го рани и нямаше да повтори грешката си.

Другите войници стигнаха до тях и откриха огън. Такакура видя, че куршумите рикошират в дебелата кожа на звяра и изобщо не проникват в нея.

Съществото отново нападна Такакура. Японецът знаеше, че този път ще бъде убит, ако първият му удар не е бил достатъчен, за да довърши звяра. И макар че Такакура се движеше колкото е възможно по-бързо, чудовището отново връхлетя върху него. Но японецът се хвърли на земята и се претърколи под един трийсеттонен камион.

Звярът блъсна огромното превозно средство, изтръгна голямата стоманена врата и я запокити в сенките. Сетне протегна ръка да сграбчи Такакура. Японецът допълзя до отсрещната страна на камиона, разминавайки се на косъм от грамадната ръка с дълги, извити нокти. Но той знаеше, че тази игра няма да продължи дълго. Рано или късно съществото щеше да го хване. В следващия миг нощта се взриви от изстрели, които осветиха всичко.

Чудовището изрева и атакува редицата войници, уби всеки, който се изпречи на пътя му и изчезна.

Стъписан и задъхан, Такакура се претърколи по гръб и опипа гръдния си кош, за да провери дали е ранен. После се измъкна навън и уморено се изправи.

Потърси пушката си и видя десетина убити войници. В същия миг в мрака изсвистя невидим куршум, който го удари в гърдите и го простря на земята.

Такакура изпъшка и се опита да поеме въздух. Японецът не беше мишената, но множеството куршуми, изстреляни в такова тясно пространство, понякога улучваха погрешната цел.

Зашеметен и останал без дъх, той успя да съблече натъпкания с оръжия и боеприпаси елек и го пусна на земята. Сетне разкъса бронежилетката и докосна облените си в пот гърди.

Не, куршумът не бе пронизал плътта.

Докато се опитваше да стане, му се стори, че нощта стана по-светла, топла и мъглива. Залитайки напред, той направи една крачка… после още една…

И пред очите му падна мрак.

Тухлата хвърли огромната си пушка на бюрото и се изправи. Хънтър рязко се обърна и със скоростта на леопард замахна с ловджийския нож. Дръжката удари в гърлото Хамилтън, който също се опитваше да стане. Ученият се строполи на плочките. Хънтър видя, че карабината на втория пазач лежи наблизо, но за да я вземе, трябваше да се покаже. Останалите четирима бяха открили огън по Тухлата. Явно забравили за Хънтър, те стреляха по въоръжения и очевидно опасен неканен гост, който ги обсипваше с куршуми.

Хънтър се хвърли напред, наведе се и прелитайки над тялото на втория войник, грабна карабината „М-16“. Тупна на пода, претърколи се и се скри зад грамадно метално бюро. В същия миг единият от пазачите го забеляза и стреля.

Движейки се мълниеносно, Хънтър мина между пет-шест бюра, долепи гръб до стената и извади пълнителя.

Видя, че вътре има трийсет патрона, затвори го, постави го и се върна, за да се включи в престрелката.

Тухлата бе захвърлил пушката, защото нямаше време да презареди след първите два оглушителни изстрела и стреляше с полуавтоматичния пистолет. Хънтър си набеляза двама от пазачите и натисна спусъка.

Откатът беше по-силен, отколкото очакваше. Той се прицели отново и улучи и втория пазач. Но нямаше резервни пълнители и осъзна, че ще трябва да брои патроните.

Тухлата стреляше, псуваше, крещеше и отстояваше на атаките на оцелелите четирима войници. После изведнъж стрелбата утихна и Хънтър се вцепени.

Някъде далеч над тях се разнесе силна експлозия, последвана от подземни вибрации, които разтърсиха пода, стените и тавана.

Хънтър разбра, че нападението на съществото е започнало.

Трябваше да се качи на покрива и да намери Боби Джо.