Джеймс Хъгинс - Хънтър

„Но в теб е серума, който съществото търси… И чудовището ще дойде при теб. Възползвай се от предимството си.“

Тухлата застана на прага, изпълвайки изхода с едрото си тяло. Загледа се гневно навън, после се обърна към Хънтър и кашляйки, рече:

— Не виждам нищо от проклетия пушек. Копелето сигурно е повредило генераторите. Виж какво, ще отида при Чейни, ако, разбира се, го намеря в цялата тази бъркотия. А ти къде ще бъдеш?

Прескачайки по три стъпала наведнъж, Хънтър извика:

— Ще се кача на покрива, за да огледам обстановката. Ако привлека вниманието на съществото, мисля, че ще успея да го изведа от района на станцията.

Тухлата хукна в мрака, а Хънтър продължи да тича нагоре, преследван от виковете на ранените и умиращите.

Зашеметена, Боби Джо бавно се претърколи по нещо плоско и твърдо, после установи, че е парче тенекия. Опитвайки да се ориентира, тя протегна ръка и потърси пушката си, но напипа само къс стомана.

Боби Джо изруга и с усилие се изправи на колене. Тялото й беше изтръпнало от падането. Знаеше, че вероятно има безброй наранявания, но се радваше, че поне засега вулканичният прилив на адреналин я предпазва от болката.

Очите й свикнаха с оскъдната светлина и тя намери пушката си.

Пое дълбоко въздух, огледа се и видя, че никой друг не е скочил от покрива. Там беше тихо, докато районът около отсрещната страна на сградата отекваше от хаотични викове и панически крясъци. Боби Джо стисна зъби, сложи тежката снайперова пушка на коленете си и зареди.

После стана и бързо тръгна. Зави зад ъгъла и видя, че навесът гори. Стигна до задната част на сградата и безстрашно застана на откритото пространство, търсейки прегърбения силует, но забеляза само десетки ранени, търкалящи се в ужасна агония. Крайниците на някои бяха откъснати, а други притискаха огромни рани с разкъсани краища, където ръката с дълги, извити нокти бе нанесла фаталния удар.

Присвила очи, Боби Джо го търсеше, но съществото не беше наоколо. Нямаше го и на покрива. Но беше някъде наблизо. Овчарските кучета лаеха и виеха като обезумели, объркани от болка и ужас пред странното същество, което крачеше с демонична сила сред тях, оставяйки след себе си разруха и смърт.

От другия край на сградата се зададе някаква фигура и Боби Джо насочи пушката.

Тухлата видя силуета й, очертан на фона на бушуващите пламъци и й направи знак да отиде при него. Тя хукна толкова бързо, колкото й позволяваше нараненото тяло, спря пред едрия мъж и задъхано каза:

— Мисля, че съществото е влязло… вътре.

— Колко души са още живи?

Боби Джо нямаше сили да поклати глава.

— Не… много. Повечето са мъртви. Останалите умират. Раните им… Господи, не съм виждала такова нещо… Но не можем да направим нищо за тях. — Тя наведе глава, опитвайки се да се пребори с болката. — Къде е… Хънтър?

— Жив е. Но няма да е задълго, ако не очистим съществото. Хънтър смята да влезе в двубой с него.

— Знам — прошепна Боби Джо и двамата хукнаха към страничната врата, която обаче се оказа заключена.

Без да разговарят, те се завтекоха към входа отпред и в същия миг Боби Джо го видя.

Зрелището беше неописуемо. Чудовището държеше обезобразеното тяло на войник и поглъщаше вътрешностите му. Трупът бе загубил човешкия си облик. Ръцете му бяха откъснати, торсът — изкормен, а разбитата глава — увиснала назад на скършения врат.

Съществото усети присъствието им и обърна огромното си туловище.

Пусна войника и хукна по двора. Дългите му крака преодоляваха разстоянието със свръхчовешка сила и скорост.

Боби Джо изкрещя, вдигна пушката и мигновено стреля. Нощта се разтърси от мощния изстрел. Тухлата приклекна на коляно и се прицели. Грамадният черен силует сякаш спря във въздуха, после с трясък тупна на земята. Куршумите на Тухлата го поразиха и съществото залитна назад.

Боби Джо стреляше, без да спира. Всеки куршум улучваше гърдите на чудовището. Най-накрая звярът вдигна маймунските си ръце пред лицето, обърна се и хукна с огромни крачки, едва докосвайки земята. Тухлата презареди и третият му куршум уцели съществото в гърба и го блъсна напред. Ревейки от ярост, чудовището зави зад ъгъла и последният куршум на Тухлата откърти трийсетсантиметрова част от бетона.

Боби Джо сложи нов пълнител, въздъхна дълбоко и изчака Тухлата да зареди пушката си.

Двамата тръгнаха и в същия миг една ръка я сграбчи за рамото и я дръпна назад. Тухлата рязко се обърна, готов да стреля, сетне позна осветения от пламъците профил.