Джеймс Хъгинс - Хънтър

Той влезе в шахтата и безшумно се сниши в мрака.

Въздушното течение беше по-студено, отколкото очакваше и Хънтър предположи, че компютърната техника, скрита долу, изисква ниска температура. Хънтър измина разстоянието за по-малко от минута и се озова пред решетката, зад която се виждаше гърбът на голям светлосив компютър.

Решетката не беше завинтена към стената и той се промъкна в огромна лаборатория. Въздухът беше неподвижен.

Хънтър не бе виждал такова голямо помещение в никоя от базите.

Той наведе глава и се ослуша. Чу монотонното бръмчене на многобройните компютри и някъде в далечината долови тихи гласове.

Хънтър огледа залата и съзря четирима лаборанти, облечени в бели престилки. Те стояха с гръб към него и се бяха събрали около компютър с няколко монитора. В средата на помещението се издигаше висок цилиндър, който стигаше почти до ослепително белия таван. Макар че съдържанието беше тъмно, цилиндърът явно беше важен обект. Сякаш цялата лаборатория бе проектирана за него.

Притежаващ инстинкти като тигрите и мечките, Хънтър безшумно прекоси стаята. Притъпените и атрофирали от цивилизования живот сетива на лаборантите не усетиха присъствието му. Той си представи колко лесно би ги убило съществото. Ако не се появеше пред очите им, те нямаше да го видят.

Увлечени в рутинните си задължения, те не забелязаха нито Хънтър, нито действията му. Интересуваха ги само уредите. Тези мъже и жени бяха отстъпили на машините способностите и качествата, които някога ги бяха направили по-висши от тях. И ако той беше хищникът, а те — плячката, всичко щеше да свърши много бързо. Затова чудовището се бе вмъкнало толкова лесно в другите станции, бе измъкнало служителите от безполезните им скривалища и ги бе изпратило в ужасяващия, мрачен свят на смъртта.

Хънтър коленичи до един от компютрите, поставен на лакиран, подобен на олтар плот, и внимателно го разгледа. Видя схеми за анализ на кръв, на сложни съотношения на разпадане на ДНК вериги, на електролиза, на клетки и на геном и кимна.

Да, разбира се…

Годините, прекарани в компанията на най-известния учен по генетика в света, му позволиха лесно да изтълкува информацията. Мониторът показваше схема на участък от ДНК.

Хънтър докосна клавиатурата, прегледа показанията, анализира последователността на генните кодове и установи, че двойната верига ДНК е предимно човешка. После безшумно написа: „Директория“ и мигновено видя списък с имена на файлове. Избра „Видове“ и натисна Enter.

На екрана се появи подробна, цветна компютърна симулация на онова, което Хънтър бе издирвал и предизвиквал в планината през последните няколко дни. Образът беше подвижен и излъчваше примитивна сила. Мускулите бяха напрегнати от ярост, а ръцете — вдигнати. Дългите, извити нокти блестяха заплашително. Хънтър познаваше добре това същество.

С периферното си зрение той следеше движенията на всеки в лабораторията. Някои от служителите седнаха. Намираха се на по-малко от шест-седем метра от него.

Хънтър се зарадва, че с течение на годините се бе запознал с компютрите и умееше да борави с тях. Той написа „СМ-66“, подаде команда „Търси“ и прегледа файловете един по един.

Онова, което се появи на екрана, не го изненада.

„Прототип на ДНК на непознат вид, синтезиран в лабораторията в Норт Ридж, Аляска, с цел инжектиране и експериментиране. Неуспешно изпробвана на видове №5, №6 и №7. Молекулен разпад на първоначалната ДНК на гостоприемника, регистриран след 9 часа, 31 минути и 23 секунди след инжектирането. Серумът «СМ-66» е пречистен чрез отстраняване на молекулите, идентифициращи 91,3% двойни протеинови вериги на Хомо сапиенс и чрез изолиране на транспортните молекули и гените на гостоприемника.

НАЧАЛО НА ЕКСПЕРИМЕНТА: 00:00:00 ч.

1А. Инжектиране на пречистен серум «СМ-66» в организма на гостоприемника. Продължителност: 17 ч. 29 мин. 16 сек.

2Б. Успешно абсорбиране на пречистения серум «СМ-66» от първоначалната ДНК на гостоприемника: нула процента. Продължителност: 28 ч. 41 мин. 34 сек.

ЗВ. Унищожаване на първоначалната ДНК на гостоприемника от пречистения серум «СМ-66» за 31 ч 54 мин 25 сек: 52%.

4Г. Пълен разпад на молекулите на първоначалната ДНК на гостоприемника от «СМ-66» за 45 ч. 52 мин. 03 сек: 100%.

КРАЙ НА ЕКСПЕРИМЕНТА: Всички системи на приемника са прекъснати и унищожени. Експериментът е преустановен с азотен окис и организмът на приемника е унищожен след 72 ч. 13 мин. 43 сек.

Пречистването на «СМ-66» е възобновено след 73 часа…“