Джеймс Хъгинс - Хънтър

Линията на отстъпление на Хамилтън беше по-изискана отпреди.

— Господин Хънтър, знам, че не сте глупак. Вие сте образован човек, филантроп, специалист по екология и уважаван в цял свят експерт по оцеляване. Аз съм само учен — нищо уникално или специално — и се ръководя от политиката на пълна прозрачност, възприета от Сенатската комисия по разузнаването. Докладвам им четири пъти на година. Вие имате теории, които са интересни и може би дори правилни. Но истината е, че за мен теорията ви е несъстоятелна и аз не съм съгласен с нея. Ако имате поне едно доказателство, за да подкрепите фантастичното си предположение, търпеливо ще ви изслушам. Но вие изказвате само непотвърдени подозрения. Може и да скриваме някои тайни, но не сме луди учени, които извършват някакъв безотговорен генетичен експеримент, чийто провал е станал причина за смъртта на неколкостотин невинни мъже и жени.

Хънтър не каза нищо. Изражението на Хамилтън показа, че е завършил речта си. След миг на неловко мълчание той се обърна към Чейни.

— Имате ли въпроси към мен, господин следовател? Дойдох да проверя как е професор Типлър. Явно се съвзема бързо. Ако нямате въпроси, ще се върна в лабораторията. Там се извършват секретни експерименти, които изискват присъствието ми, за да ги потвърдя официално.

— Имам само два въпроса. Но няма да ви бавя. На колко етажа е комплексът, докторе?

— Три над земята и един отдолу. Подземният етаж е склад. Научната апаратура е на този етаж, а на другите се намират кабинетите и спалните помещения на военния и медицинския персонал.

— Бих искал да ми покажете подземния етаж. Да видя каква апаратура имате.

— Разбира се, господин следовател. Нямам какво да крия. Ще ви покажа и спалните помещения, и научните кабинети, ако желаете. Уверявам ви, че след това съмненията ви ще се разсеят. — Хамилтън погледна часовника си. — Имам още малко време. Да отидем сега и да приключим с този въпрос.

— Чудесно.

Хамилтън въздъхна, сякаш имаше работа с деца, на които с нежелание трябваше да обърне внимание.

— Добре. Макар да се съмнявам, че ще можете да извършите пълен оглед. Но утре ще го довършим. Да тръгваме, ако искате.

Хънтър зърна за миг лицето на Хамилтън, което сияеше, изпълнено с дружелюбност.

— Всъщност, огледът несъмнено ще бъде кратък, защото няма нищо за гледане. Освен ако, разбира се, не ви доставя удоволствие да обикаляте около безкрайни редици с кашони, пълни с компютърна техника, храна, одеяла и резервни части за превозни средства. Знаете, че тук горе, в труднодостъпната планина, трябва да имаме запаси от всичко най-малко за шест месеца. Може ли да започнем веднага, господин следовател? — добави ученият с вид на човек, когото са задържали твърде дълго.

— Разбира се. — Чейни кимна и погледна Тухлата. — Огледай станцията.

Хънтър се обърна към Призрак и заповяда:

— Пази.

Вълкът се надигна на задните си крака и сложи лапи на леглото. Типлър се засмя. Сетне Призрак започна да обикаля пред вратата. Никой и нищо не можеше да влезе в стаята без негово разрешение.

— Ако нямаш нищо против, бих искал да дойда и аз — обърна се Хънтър към Чейни.

— Нямам никакви възражения — отговори следователят, взе от масата ловната карабина „Уедърби“ и се увери, че е заредена. — Да вървим, докторе. Вие сте екскурзоводът.

— Аз ще остана с професора — каза Боби Джо. — А когато сестрата дойде, ще изляза навън, за да заема позиция. Вероятно ще бъда на покрива.

— Добре — рече Хънтър, тръгна след Хамилтън, но после, без да знае защо, се обърна.

Боби Джо го гледаше съсредоточено.

— Пази се — прошепна тя и леко изненадан, той установи, че е очаквал тези думи.

Такакура и Тейлър обиколиха двора и провериха електрическата ограда.

Тейлър бе използвал остатъка от следобеда, за да се въоръжи за предстоящата битка. На гърдите му бяха кръстосани два патрондаша с по петдесет патрона. На рамото му бе преметната пушка с къса цев и цилиндричен пълнител с дванайсет патрона, а в кобура на колана си носеше ловджийска пушка с двойна рязана цев. Имаше и полуавтоматичен пистолет „Дезърт Игъл“, петдесети калибър. На врата му на еластичен ремък бе окачен прибор за нощно виждане.

Такакура бе преметнал сабята на гърба си, а в ръцете си държеше самозареждащата се пушка „М-14“. На колана му висяха два пистолета 45-ти калибър, а в джобовете бе натъпкал най-малко осем нападателни гранати. Беше залепил на предпазните капачки тънка ивица бял пластир, за да предотврати преждевременна детонация.