Джеймс Хъгинс - Хънтър

Пренебрежението му не направи впечатление на слушателите. Хамилтън осъзна, че е в неизгодно положение.

— Е, Хънтър спомена нещо — рече Чейни и се облегна на масата. — Но аз не съм учен, докторе. Обяснете ми вие защо теорията му е несъстоятелна?

— Ами, аз не съм изучавал антропология или генетика като господин Хънтър. Имам само основни познания в тези области на науката. Така че моля да ме извините, господин Хънтър, ако поради недостатъчна информираност изтълкувам погрешно хипотезата ви. Всъщност господин Хънтър подозира, че съществото е продукт на науката. Той дори намекна, че в това са замесени и тези станции, които се занимават единствено със сеизмичната активност.

— И вие смятате тази теория за възмутителна? — попита Чейни и го загледа втренчено.

— Ами, да. Е, не искам да обидя господин Хънтър, но наистина мисля, че хипотезата му е несъстоятелна. Дори ако — пак ви напомням, че това не е вярно — в тези станции се укрива някакъв проект за създаването на… такова същество, каква би била причината? Чудовището вече унищожи три от базите и почти прекъсна програмата. Никога няма да се съвземем от случилото се, защото финансирането от Конгреса беше еднократно и бе наложено вето. Не. За нас създаването на такова нещо, само за да съсипе програмата, би било най-глупавата от всичките ни инициативи.

Ако Хънтър не бе видял някои неща с очите си, убедителността на Хамилтън би подействала и на него.

Ученият продължи да говори с вид, изразяващ превъзходство. Явно съзнаваше, че е изиграл картите си и бързо и умело отстъпваше, правейки педантичен анализ на теорията. Все едно изнасяше лекция по биология в университета.

— Освен това, нямам представа как според законите на генетиката, така както аз ги разбирам, е възможно да се създаде такова същество. Съхранявана в идеални условия, ДНК може да запази молекулната си структура в продължение на двеста-триста години. Всъщност има документирани подобни случаи. Но, ако не греша, професор Типлър смята, че съществото е от епохата на плейстоцена 22 22 Плейстоцен — геологически период, продължителността му е 1800000 години, приключва преди 10000 години. Продължава силното застудяване, започнало през предходния период (плиоцен). Тогава са се появили мамутът, северният елен, пещерната мечка и други характерни за ледниковия период животни. В плейстоцена започва еволюцията на вида Homo — от архантропа до неоантропа. — Б.ред. , а оттогава са минали десет хиляди години. Това е изумително дълъг период, през който ДНК не би устояла. И за да бъда откровен докрай с вас, с господин Хънтър и с професор Типлър, когото дълбоко уважавам, смятам, че е невъзможно ДНК да се запази дори през половината от това време. Не. Мислете каквото искате за мен, господа. Знам, че ме подозирате в незаконна дейност. Е, вярно, някои от целите на тези научноизследователски станции са секретни и не мога да ви ги разкрия. Защо инак мислите, че контролиращата администрация се намира в Лангли? — Той се усмихна приветливо, сетне продължи. — Но няма нищо, което да включва сценария на господин Хънтър. Това е невъзможно. Шансът ДНК да оцелее през такъв огромен период от време е едно на десетки милиарди. Както и шансът тази ДНК да бъде възстановена заради някакво спекулативно и неморално научно приключение с такъв сензационен успех. Не. Нямам нищо против вас, господин Хънтър. Ние сме на различно мнение, за което съжалявам. Признавам, че превъзхождайки ви по научни познания, се държах грубо с вас. Но аз съм човек, склонен към арогантност и моля да бъда извинен. Но не мога да си представя такова явление, господа. На ваше разположение съм, ако желаете каквато и да е помощ. Но не мога да се съглася с теория, за която нямам достоверни доказателства, нито дори теоретично обяснение.

Хънтър се усмихна и поклати глава.

— Съществува и здрав разум, докторе.

Хамилтън обърна глава и трепна, сякаш за да се предпази от невидим нападател.

— Здрав разум. И защо, господин Хънтър, здравият разум ще ме накара да повярвам в нещо, което смятам за невъзможно според научнообоснованите закономерности?

Хънтър погледна през прозореца. Сгъстяващият се мрак вече бе задействал автоматичното осветление на стената. След трийсет минути щеше напълно да се стъмни и щяха да блеснат гигантските прожектори. С безизразно лице, той отново се обърна към Хамилтън.

— През последната седмица вие загубихте апаратура за един милион долара, докторе. И неколкостотин души персонал. Някакво същество, което не е животно, претърсва базите. Явно иска нещо, което вие имате. Здравият разум ми казва, че научноизследователските станции са важни за него. А вие се опитвате да ме убедите, че не са съществени. Защо?