Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Как е станало така, че още сте живи? Доколкото разбрах, онова нещо… Ами, малцина оцеляват след сражение с него.

— Някои от нас не оцеляха, Чейни. И откровено казано, не знам дали и ние ще останем живи. Съществото атакува внезапно и се оттегля бързо. Затова битките не бяха продължителни. Чудовището си играеше с нас. За щастие взеха ни с хеликоптер.

Чейни не показа изненада. Напротив, беше заинтригуван.

— Казваш, че стълкновенията били кратки, но напрегнати и съществото отстъпвало, преди да го убиете?

— Мисля, че и без това нямаше с какво да го убием, Чейни. Кожата му е устойчива на малокалибрени оръжия. Професорът може да обясни това по-добре от мен, но куршумите не го раняват лесно. Изглежда само снайперовата пушка „Барет“ го поразява, но не сме сигурни дали патроните с калибър 50 мм могат да пробият кожата му. Схватките бяха ожесточени, но кратки. Може би около шейсет секунди.

— Ясно. Казваш, че съществото се оттегляло. Играело си с вас. Но животните не правят така. И ти го знаеш.

Хънтър не отговори.

— Адски странно — добави Чейни. — Съществото би трябвало да атакува, да убие някого, да го изяде и да продължи по пътя си. Както правят мечките или тигрите.

Нито Хънтър, нито Боби Джо изразиха желание да дадат информация по въпроса. За миг Хънтър се изкуши да каже, че чудовището е приело преследването като лично предизвикателство. Но после реши, че това ще прозвучи твърде необичайно. Той не каза нищо и Чейни продължи да говори така, сякаш разсъждаваше на глас.

— И така, съществото ви е нападнало няколко пъти и ви е оставило живи… Трябва да има причина за промяната в методите му. Все пак е животно и се подчинява на инстинкти. Не би сторило нещо различно, освен ако не е имало някаква важна причина. — Той погледна Хънтър в очите. — Кажи ми истината, Хънтър. Възползвай се от възможността.

Очите на следотърсача останаха безизразни. Настъпи продължително мълчание.

Чейни не помръдна.

— Добре — най-сетне рече Хънтър. — Ще бъда откровен с теб. Онова нещо не е животно. Не ме интересува дали ми вярваш, но не е животно.

Чейни не изглеждаше изумен.

Тухлата изсумтя и се намръщи. И макар че Чейни не показваше чувствата си, на лицето му се изписа любопитство.

— Тогава какво е, по дяволите? — попита Чейни.

Въпросът засили първоначалното убеждение на Хънтър, че следователят няма какво да крие и не е дошъл да издава заповеди или да заплашва. Хънтър реши да подхвърли част от истината и ако Чейни я приеме, да му разкаже всичко.

— Мисля, че е непознат вид. Прилича на тигър по начина, по който дебне и убива, но в същото време наподобява човек. Двуного е. Не дебне като четириного. Няма собствена територия, но и не броди безцелно. Затова не прилича на мечка или на тигър в това отношение. Предпочита да атакува нощем, но напада и през деня, ако му се предостави възможност.

Чейни не помръдна. Дори не мигна.

— Срещал ли си нещо подобно, Хънтър?

— Не.

— Чувал ли си разкази за такова същество?

— Не.

— Тогава как си го обясняваш?

— Не си го обяснявам, Чейни. Само ти казвам какво съм видял.

Следователят сви устни и се замисли. Тухлата изслуша целия загадъчен разговор с поглед, зареян в празното пространство.

— Знам, че не ме излъга, Хънтър — рече Чейни. — Но мисля, че не ми каза всичко. След онова, което сте преживели, разбирам защо не вярвате на никого в униформа. Но положението е по-сериозно, отколкото предполагате. Боя се, че… имам лоша новина за вас. Убита е Ребека Танъс. Опитаха се да убият и Джина Гилбърт.

Хънтър не помръдна, но леко отвори уста, а очите му потъмняха. Той се приближи до Чейни и тихо попита:

— Кой я уби?

— Убийците са мъртви. Тухлата и аз се погрижихме за това.

— Хубаво. А Джина?

— В болница е. Всъщност тя беше причината да дойдем тук. Даде ми да разбера, че ще ни кажете истината, без да го увъртате.

— Добре, ще ти кажа какво точно търсиш. И няма да го увъртам. Не ми пука дали ще ми повярваш. Търсиш генетичен мутант. Наполовина човек, наполовина чудовище. Нещо, което може да говори. Движи се като мълния. Кожата му е непроницаема за куршуми. Уцелихме го с достатъчно боеприпаси, които биха убили стотина човека, а звярът се връща и напада отново, по-силен отпреди. Няма рани. Нищо. Успяхме да го раним само с ножове.

— С ножове! — възкликна Чейни. — Но как е възможно да бъде ранено от нож, когато куршумите не го поразяват? Пък и как сте се озовали толкова близо до него? От думите ти разбрах, че никой няма шанс срещу съществото.