Джеймс Хъгинс - Хънтър

— Възможно е, Чейни — обади се професор Типлър. Отначало немощен и слаб, гласът му постепенно се засили.

Чейни се обърна към възрастния мъж.

— Структурата на епидермиса на съществото вероятно е като на носорога, който има най-дебелата кожа от всички живи твари на света. Тъп предмет като куршум или шрапнел не може да проникне в кожата му, само острие. Това явление обаче не се отнася задължително до дебелината на кожата, а и до състава.

— Обяснете ми какво имате предвид, професоре.

Енергията на Типлър се засилваше с всяка изминала минута.

— Лесно е за разбиране, господин следовател, ако използвате аналогия. Първо, не бива да забравяме, че има само два начина да се неутрализира силата на куршума. И двата се подчиняват на един и същ физичен закон — съпротивление и абсорбиране на силата на удара. При първия метод куршумът не може да направи достатъчен контакт, за да нанесе травма. Съприкосновението е незначително и почти равно на нула. Вероятно един пример ще ви помогне да си представите ситуацията. Ако хванете носна кърпа за двата края и изстреляте куршум във висящата част, коприната ще се огъне напълно и бързо, дори със скоростта на куршума и няма да има никакъв контакт. Разбира се, този метод не е за предпочитане за мишена, която поради физичните закони, не може да отстъпи с такава пъргавина. Вторият метод включва частично отстъпление или поглъщане на силата от удара на куршума. При съприкосновението ударът се разсейва или разпространява по еластичните, влакнести тъкани и това неутрализира силата на куршума. Не е необходимо да споменавам, че влакнестият материал трябва да е изключително неподатлив, подобен на веществата, използвани в производството на керамични платки. Нека да си представим, че хвърлите бронежилетката си във въздуха и стреляте. Бронежилетката ще абсорбира силата на удара. Ударът ще се разсее и ще се разпръсне на постепенно отслабващи вълни в тъканта. А сега, оптимистичният анализ. Съществото е устойчиво на малокалибрени оръжия. Но ако оръжието ви изстрелва куршума със свръхзвукова скорост, която няма да даде на молекулите на епидермиса достатъчно време, за да абсорбират и разсеят удара, вие ще можете да преодолеете забележителната отбранителна способност, И Боби Джо направи точно това с онази голяма пушка. Макар че не увредиха епидермиса на съществото, куршумите явно го раниха. С каква скорост летят куршумите, с които стреляш, Боби Джо?

— Използвам патрони, съдържащи триста сачми, заредени с барут „1110 Ходждън“. Летят със скорост хиляда и петстотин метра в секунда. Стрелях и с патрони със сто деветдесет и пет сачми с тефлонов връх. По-малкият патрон позволява по-висока скорост, стига да не е толкова малък, че да се отклони.

— Да — рече Типлър и кимна. — Точно както ви казах. Разбира се, съществото има праг на издръжливост. Изстрелите на малокалибрените оръжия вероятно нямат никакъв ефект, но когато скоростта на куршума е по-бърза от способността на епидермиса да разсейва силата на удара, тогава чудовището може да бъде ранено от огнестрелно оръжие. За съжаление, опасявам се, че повечето оръжия в базата са безполезни срещу звяра.

— Това е ясно, професоре — замислено каза Чейни. — Но дори ако силата на куршума… се разсее, както казахте, съществото пак ще понесе лека травма, нали? Нещо като охлузване.

— В известен смисъл, да. — Типлър изведнъж затвори очи, сякаш почувства силна болка. — Но ако съществото има повишена способност да оздравява, тогава леката травма бързо ще изчезне. В такъв случай единственото предимство ще бъде времето, докато изпитва болка и последвалата обърканост — физическа и психическа. Защото дори бързо зарастващата и повърхностна рана ще преориентира химичните му запаси, за да заздравее бързо. И ще намали невероятната му сила и издръжливост. Ето защо, когато Боби Джо го порази със снайперовата си пушка, съществото отстъпи. Не беше ранено, а само изпадна в шок. — Типлър пое дълбоко въздух, сетне продължи. — Да, трябваше да отстъпи, защото загуби сили и беше объркано от болката. Но когато болката намаля и чудовището погълна храна, за да навакса използваните за оздравяването хранителни вещества, то се върна още по-силно. Разбирате ли, организмът му се учи и се приспособява към явлението раняване, а може би мутира, за да предотврати нова заплаха. И несъмнено ще продължи да го прави. Защото забележителната му способност за ускорена еволюция, протичаща за няколко часа, изглежда изпреварва еволюцията, която е претърпял Хомо сапиенс в продължение на много векове. Накратко казано, съмнявам се дали има оръжие, достатъчно мощно да го унищожи.